50 Нюанса скука

Fifty shades of duh

В класациите с най-продавани книги много рядко има неща, които наистина си струва да добавим към библиотеката си. Brace yourselves. След блещукащите влюбени вампири,  езотериката за гимназисти и манекенки на Коелю и терапевтичната мъдрост, ситно смляна в блудкава каша от Букай, челните места на класациите за пореден път са завзети (или в случая може би е по-подходящо да се каже: пенетрирани).

Е Л Джеймс е дама, която прилича на учителката ви по математика от гимназията без това да й пречи да бъде гуру на поп (садо/мазо)културата. Ако името не ви говори нищо, то със сигурност поне сте виждали корицата на първия й роман поне 10 000 пъти. Последният път като влязох в книжарница докато си говорехме за малко известни автори с продавача, ентусиазмът му за литературата рязко се смени с див бяс (скрит под учтива професионална усмивка), когато една клиентка задъхано го попита “А дали нямате 50 нюанса сиво?”.  Aз и  се спогледахме с продавача едва сподавяйки смеха си. “Новият Коелю”, смигна ни той…

Това е реалността, това се търси и това им се чете на хората. Затова се решихме на радикална саможертва. Само и специално за вас и този блог да прочетем този стожер на съвременната литература. Понеже ни болеше сърцето да даваме пари се спряхме на безплатен PDF: тъкмо възможност да се насладим на произведението, както се казва : в оригинал.

С две думи: тежко е.

По-тежко не ни е било от последната такава саможертва в името на информираната критика: гледането на оригиналния Twilight. И връзката между двете разтърсващи изживявания не е случайна. 50 нюанса сиво започва литературния си път като отделни глави публикувани онлайн (т.нар fan fiction) от почитатели на Здрач. Последното изречение би трябвало да ви е казало вече всичко, но ето и още малко детайли.

50shades

Когато бях на около 14 влизах в такива форуми с fanfiction – част от job description-а ми като почитател на Хоакин Финикс с импровизиран сайт и форум за него. И ви гарантирам, че качеството на текстовете там (които са написани от 15-18 годишни момичета) е абсолютно аналогично на 600-те страници, които Е Л Джеймс е препълнила до ръба с евтина романтика, гимназиални фантазии за това как изглежда срещата ви с принца на бял кон и щипка PG 13 перверзност, която би трябвало да мине за скандално прекрачване на граници и табута.

С две думи- току що завършила университета девойка се влюбва в млад мулти-милионер, който като във всички романи на Арлекин (или поне каквото знам за тях от кориците им по сергиите) е и невъзможно красив, секси и атлетичен. А с дребен шрифт накрая е: fucked up in the head заради тежкото си детство садист, който има стая с окови и камшици, и обича да причинява болка (но през останалото време е по-романтичен от Ридж Форестър и Енрике Иглесиас взети заедно).

В оригинал текстът е откровено смешен, защото непрекъснато прескача от литературни изрази и попрезрели от употреба сравнения (You beguile me, Christian, Completely overwhelm me. I feel like Icarus flying too close to the Sun) към тийнейджърски жаргон от класата на holy cow, jeez и тн, оставяйки читателя с впечатлението, че получава лингвистична шизофрения. Има шанс разговорният език да е просто начин да се предаде наивността и непринудеността на главната героиня Анастейш, която хем е  току що завършило университета девойче с непринудения речник, присъщ за тази възраст, хем проявява “страст към литературата”. Последното стои меко казано смешно, тъй като единственият автор, за когото изобщо споменава “страстната читателка” Анастейша  е Томас Харди и би трябвало книгите му да са първа стъпка към класиката в гимназията, която студент по литература отдавна е надраснал с малко по-задълбочено съвременно четиво..

При добри разказвачи като Ървин Уелш подходът с рязка смяна на стила работи с определена цел- в Трейнспотинг езикът на разказът се променя спрямо героя, от чиято гледна точка се предава историята. Редуват се интелигентен и премерен стил с елементарен и груб или срамежлив и сдръжан: в зависимост кой е персонажът, през чийто очи гледаме. В 50 нюанса сиво едва ли става дума за такива дълбоки авторски решения- истината е че Е Л Джеймс просто е слаб и непоследователен автор и колкото и да се престарава да спише няколко оригинални сравнения тук-там (които между другото толкова си харесва сама, че после си ги повтаря по 10-15 пъти)… тя не е писател. Няма талант. И определено няма способността на истински добрите автори да изгради сложен, реалистичен и многопластов свят около героите си.

В тази книга нещата не са просто оцветени в 50 нюанса на сивото- те са черни и бели, елементарно построени, предсказуеми и банални. Съмнявам се че някой извън таргет групата й от мечтателни девойки и стари моми (аnd occassional haters like us :) ) би си причинил това недоразумение на литературата. Не виждам как мъж би могъл да седне с тази книга и да не избухне в смях при изрази като “погледна ме с ястребовите си очи” или убер-романтичните  мейли, които двамата си разменят (и които могат да бъдат написани от мъж само ако жена си представя какво иска да пишат мъжете).

Ellen_Van_Unwerth

По принцип самата идея за психологическите ефекти, които една подобна връзка може да има върху съзнанието на човек и границите му е изключително интересна и благодатна почва. Класическият роман на Леополд фон Сахер Мазох (да, оттам идва мазох-изъм) Венера в кожи e пример как това може да се направи майсторски: със загатване, с фин психологически натиск, без да е директно описана нито една сексуална сцена. Е Л Джеймс обаче няма за цел да пише качествена литература. Или дори да има- резултатът е безкрайно далеч от това. Описания на секс (които могат да се сторят разтърсващо страстни само на хора, които имат доста сиво в собствената си спалня) са зашити с бели конци от нещо-като-сюжет, което е по-скоро 400 страници лутане в главата на Анастейша между Обичам ли го?- –Ама, много е як по анцуг— и –Абе мъж, който иска да ме върже за тавана и да ме набие с колана си …може би не е много за сватба…

И така – освен ако отдавна не сте чели лоши книги и искате искрено да се посмеете или ако не сте стеснителна дама, която я е срам да си дръпне порно и затова го чете- не си губете времето с този “бест селър“. И стойте далеч от най-масово четените неща. За измиване на горчивия вкус, скоро ще ви пиша за Катрин Дън: авторка, която пише за същия регион (Вашингтон/Орегон) и има млада главна героиня привлечена от мрака около бившите членове на пътуващ карнавал, които са мрачно свързани със съдбата й без дори да го подозира. Книга, която едва ли повече от няколко хиляди души в света са прочели, и чиято първа глава е по-добър роман от всичко, което Е Л Джеймс някога ще напише.

About these ads