Играта на Ендър

(Пре)Прочетох Играта на Ендър. Не си спомнях почти нищо от нея и сега разбирам защо. Макар и да съм бил някъде на възрастта на Ендър, когато съм я чел за пръв път, със сигурност не съм бил дорасъл за подобна книга, нищо че в нея, поне наглед, се разказва за някакви малки пикльовци и пикли. Орсън Скот Кард(виден хомофоб, плюс 10 точки за него) не е грандоман от ранга на любимия ми Дан Симънс, но това не му пречи да изгради една плашещо реална представа за нашето бъдеще, без да се впуска в стотици страници обяснения за перчема на Ендър, или защо 6 годишни деца се разхождат по пишки във военна база.Книгата е далеч по-брутална и пропита с насилие, отколкото сюжетът предполага, а християнските ценности са потъпкани, до ниво, в което същите тези малки деца се убиват взаимно. Аналогиите с “Повелителят на мухите” са повече от уместни, защото децата отдавна не са малки, сладки и непорочни, каквото и да твърди баба ви.
Последните 100-ина страници придават голяма дълбочина и сериозна философска нотка на книгата, описанията на конфликтите(не случайно вдъхновени от последните години на Студената война) и отношенията между децата и възрастните са толкова добре пресъздадени, че в един момент се чудиш каква книга четеш – фантастичен роман, философски трактат за крехката детска душа или учебник за контролиране на масите в един фиктивно-реален свят. Каквото и да е, поднесено е на златен поднос и си заслужава прочитането. Ще се заема с продължението възможно най-скоро.
Mинус:Както можете да видите при сравнение с чудесната илюстрация отдолу: българската корица е грозна. Грозна.
Издателство:Ера
Цена: 12.99
Ако искаш да я закупиш: Helikon BG