(Анти)Утопично

Утопиите или по-скоро обратната им, тъмна, анти-утопична страна, винаги са успявали да влязат дълбоко под кожата ми. Измамното усещане за прогрес и конформизма свеждащ индивидуалното до безлична, безропотна маса. Все фактори, които израждат обществото с патологична безпощадност. Хората обаче НЕ са създадени да бъдат равни и фалшивото прилагане на подобна идея не може да доведе до нищо добро. Колкото повече хора са еднакви, одобряват, харесват и се водят по едно нещо, толкова по-малка е стойността на общото им кратно, толкова по-безсмислени са действията, ценностите и обществото, което създават.Не случайно обединвяащ фактор на всички (анти)утопични произведения е унификацията. Колкото по-еднакво мислят хората, толкова по-компактна и податлива на контрол става масата, която образуват. The death of one is a tragedy, the death of million is just a statistic. Хъксли има своето хапче соматично синтезирано щастие, Оруел има минутите на омраза: общото между двете е, че са нещо, което абсолютно всички правят.

Философията на утопията е чисто и просто 1. Цялото е абсолютно тъждествено на сбора от съставните му части. Всеки индивид, който се усъмни, който се опълчи сравнява със земята равенството. 1 разделено на 100% пак е едно, но 1 разделено на 99.9% не е. Затова, или те “изпаряват” като в 1984, или те екзекутират като в Алфавил на Годар, или правят едно от най-ефективните неща, за да те дискредитират: обявяват те за луд.

Най-сигурният начин за поява на подривни мисли е…ами всъщност изобщо да мислиш. Затова в Прекрасния нов свят (Олдъс Хъксли) сомата е задължителен наркотик, а сексуалните контакти се насърчават и са задължителна част от ежедневието, а в 451 градуса по Фаренхайт (Рей Бредбъри) телевизорът предлага интерактивност, която отвлича цялото ти внимание и свободно време в кататонично безделие.

В романа на Бредбъри в центъра е дори още по-мощно оръжие за контрол: това над мисленето. ВСИЧКИ книги са забранени. Пожарникарите дори не помнят времето, когато е трябвало да гасят пожари: сега единствената им задача е да палят…книги. Защото те те карат да мислиш. Защото те натъжават. Защото са пълни с различни и противоречащи си идеи. А това е катастрофа за свят, в който трябва просто да правиш каквото трябва, да си щастлив и да нямаш и едничка мисъл, различна от позволените.

Трябва да отбележим обаче че този литературен геноцид е чисто и просто прагматичен начин за контрол. Не говори за никаква “бездуховност” и други високопарни определения за тъпотата на масите (която реално погледнато си е аааабсолютно същата вече над 20 века,).

Всъщност целта е само от гледна точка на контрола: не е проблем, че ще прочетеш Юго и ще се насладиш на богатите му персонажи. Проблем е, че oт книга като Клетниците може да се замислиш, че няма само една гледна точка и ако искаш нещо друго от тези, които те управляват, съществува възможност да кажеш “Не” и да им се опълчиш.

Не е проблем, че може да откриеш, че животът не е само забавление. Проблем е, че именно неудовлетворените, неспокойните, нещастливите са тези най-склонни към агресия, към неподчинение, към непредвидими действия. Тъй че в основата на цялото нещо не е някакво желание да се изкорени духовността, а вечната воля за власт. Защото най-ценното в знанието е не абстрактното усещане “О, аз имам дух”, а способността му да ти разкрие едничката истина: че няма една Истина. Много са, различни са. Противоречат си. Борят се дори.

И така трябва: god forbid we all thought the same way!

Затова четейки тези книги и гледайки множеството филми на подобна тематика, човек неусетно иска да е престъпника. Да е сам беглец по острието във всеки роман или разказ на гигантския Филип К. Дик. Да има свое име, което показва че е Един, отделен Човек, а не пореден номер като в Ние (Евгени Замятин). Да има свещеното право да е несъвършен в безпощадно идеалната Гатака. Да е ясно, че животните никога не са били равни, но пък да са свободни да избират, вместо изкуствено да се наложи равенство, от което по-равни да бъдат само деспотично наложилите го с цел конкурентно предимство. Да може да бъде само и единствено каквото е избрал, а не каквото някакъв фалшив обществен морал налага.

Та така: Силите, движещи човешкото общество напред, винаги са били в инакомислието; в просто по-добрите му членове; в несъвпадащите с масовия вкус и предпочитания идеи.

Без промяна няма и прогрес, само тъпчене на място. Затова и утопиите винаги завършват жизнения си път като анти-утопии. Желанието им да замразят във времето и пространството определен ред, който никога да не се променя ги обричат на гибел, защото подобен “прогрес” към по-добро е анти-прогрес в същността си.

Промяната не може и не бива да бъде спирана. Toва че сме различни е нещото, което води човешкото общество напред.

Как да намерите книгите, споменати в тази статия:

Рей Бредбъри – 451 градуса по Фаренхайт и Евгени Замятин- Ние

 Препоръчваме ви да си намерите по сергиите за стари книги сборника Черно Слънце (включващ Ние, 451 градуса по Фаренхайт и Фермата на Джордж Оруел): за 5- 10лв

Джордж Оруел – 1984 

Старото издание на ИК Век, все още се намира по споменатите по-горе сергии. Последно го видяхме за 5 лв на тази отляво на фонтана на площад Славейков (с/у Театър Възраждане)

Олдъс Хъксли – Прекрасният нов свят

Ново издание можете да намерите от издателство Фама. За поръчки: Хеликон 

Беглец по острието – Филип К. Дик

Отново по сергиите се среща старото издание на ИК “Аргус”. Видяхме и него в гореспоменатата златна мина за книги отстрани на фонтана.

Advertisements