Z-та Световна Война

Замисляли ли сте се какво е общото между всички постапокалиптични зомби филми, разкази и тв сери(ал)и? Освен ценния tip, че трябва да стреляте в главата на стенещата гад, която се опитва да си направи спагети Болонезе с червата ви? И фактът, че моловете са безценен източник на провизии и амониции? И че жените, които оцеляват след Апокалипсиса са малко, но са сериозно яки?Ще ви помогна. Общото е, че всички истории имат отворен край. Имаме 1-2 оцелели, които в течение на филма откриват съюзници/врагове/помощ/заплахи и доста oт тях – евентуално смърт. Краят обикновено ни оставя да си отдъхнем след множество кървави ситуации и да се порадваме, че Килиън Мърфи, Азия Ардженто или някой друг любим актьор все още се храни само с консерви и засега пренебрегва човешката плът. Но какво става по-нататък? Заразата унищожава ли всичко? Колко време трябва на оцелелите да премахнат всички зомбита? Правят ли го изобщо или рано или късно Животът е заличен?

Първата книга, която дава отговор на тези въпроси е военна хроника с невиждан досега за жанра мащаб. World War Z на Макс Брукс (на български – в прекрасно илюстровано издание от издателство Изток-Запад) e нещо, което далеч надхвърля самоцелните хорър кошмари и съвсем сериозно поставя въпроса “Ами ако това въобще е възможно, как биха протекли събитията?”. Отговорът е толкова издържан във военно-стратегическо, икономическо и психологическо отношение, че някъде към първите 100тина страници забравяте, че става дума за фикция и изучавате “оралната история на войната със зомбитата” така както бихте чели мемоари на ветерани от Втората световна война.

Какво ще бъде по силите на правителствата по света- от въздесъщите САЩ до вечните отцепници Северна Корея? Съвременните бойни стратегии и оръжия за масово поразяване могат ли да имат ефект срещу враг с безпрецедентна численост, липса на страх и мозък движещ тялото напред докато не бъде прецизно ликвидиран? Хората ще си помагат ли или ще се обърнат един срещу друг? Ще има ли провизии и убежище за всички? Дългът на правителството да спаси всички ли е или да вземе най-ефективните мерки дори за сметка на човешки животи?

Можете да видите ужасът на войната през очите на всевъзможни типажи: военни генерали, степфордски домакини, уплашени деца, инвалиди, учени, летци…Всеки носи своя различен опит в разказа си, за една безкрайно реалистична, смразяваща, печално или триумфално Човешка история.

Ако още имате някакви колебания спрямо този род истории, не забравяйте, че Зората на мъртвите- първият придобил широка известност зомби филм във формата, в който познаваме жанра днес- се “ражда” в съзнанието на великия Джордж Ромеро по време на един от най-коварните периоди от човешката история по отношение на латентни страхове и мрачни прогнози за бъдещето. Студената война е период, в който заплахата от унищожителна ядрена война не е сюжет на Холивудски блокбъстър, а ежедневна, пълзяща в подсъзнанието реална възможност. Спомените от Ада на Хирошима и Нагазаки са пресни, параноята и пропагандата от двете страни на океана се грижи страховете да са ежедневие. Хората правят под домовете си противоатомни укрития и спекулират наум и на глас всевъзможни варианти за Края, ако някой се осмели да натисне копчето.

В тази обстановка филмите на ужасите, пост-апокалиптичните разкази и анти-утопиите виреят на воля. А Зората на мъртвите е много повече политическа и социална критика на съвременното общество, отколкото евтин опит за плашене на зрителите. Така че не се заблуждавайте- фиктивната ситуация, в която мистериозен вирус вдига мъртвите от гроба е глупост само за истински глупавите. За тези, които могат да мислят е просто една гранична ситуация, в която наистина виждаме какво представлява “човешката” ни природа…

Издателство: Изток-Запад

Цена: 19.00 с мека корица и 25.00 с твърда

Ако искаш да я закупиш: може да го направиш и онлайн на сайта на Изток-Запад