Левиатан

Левиатан

На хартия Левиатан би трябвало да има всички предпоставки да се хареса на феновете на качествената приключенска литература и особено на стиймпънк фантастиката, чийто представители не са толкова много в последно време. Когато нито една от съставките не работи, обаче, имаме спешна нужда да пуснем водата в казанчето.

Левиатан е детска книга, която дори не се опитва да си придаде някаква форма на сериозност, въпреки че сюжетът го предразполага, на моменти дори подканва. Главните герои са две коренно различни деца, поставени от двете страни на барикадата наречена война, които неизбежно преплитат своите пътища в едно алтернативно минало, където науката се разклонява в две коренно различни посоки. Сюжетът звучи повече от интересно и е факт, че ако в тази книга се случваха повече от цифром и словом ~4 събития, нямаше да се оглеждам нервно наоколо дали пък няма нещо друго за четене. Говорейки за поголовно слабия сюжет е редно да се отбележи, че книгата е първа част от трилогия, факт, който до голяма степен е виновен за нищослучването между страниците и явната подготовка за по-мащабната втора част. Ако трябва да бъдем напълно обективни нищослучване е доста пресилено понятие, но самата истина е, че всички тези 300+ страници могат спокойно да се свият до 100, без това да навреди на действието и безличните персонажи.

Сред положителните неща е цялостното оформление – корицата е прекрасна и пъстра, създадена с ясната цел да привлече детското внимание, а самата книга е изпълнена с илюстрации, които си заслужават да се погледнат. Тъй като съм много добър, услужливо ще ви покажа най-качествената от тях, за да не се налага да се разделите със скромната сума от 25 лева.

leviathan_map

Другият основен(единствен сериозен) плюс на Левиатан е въображението, с което е написан. Смеската между фиктивно минало и реални личности продължава да ми бъде адски любимо. За разлика от прекрасната, но минималистична в това отношение Картата на времето, Скот Уестърфийлд е размахал перото с невъобразим мащаб. В Европа силите на Антантата са последователи на Дарвин, експериментиращи и създаващи нови видове, докато Централните сили са машинисти – залагащи на ранното развитие на технологията за създаването на всичко, що се движи със зъбчати колела и двигател. Звучи интересно, нали? Спокойно – не е. Мога единствено да съжалявам, че подобна история не е попаднала в ръцете на някой наистина умел разказвач, способен да изстиска всяка капка машинно масло от нея.
Като заключение мога да кажа, че ако още не сте се разделили с детето у себе си, а последната книга, която сте чели е Емил от Льонеберя, то има сериозен шанс да харесате Левиатан. За всички останали – има далеч по-качествени книги, които заслужават внимание.

Издателство:  Артлайн

Цена: 25.00 !!!