Песента на Кали

Kali

Дан Симънс е сред хората, които трудно намират своя аналог в литературния жанр. Човек с такава жанрова диверсификация е като полезно изкопаемо – сякаш всеки път тегли от тестето с литературни жанрове и си казва: “Е, добре, днес ще напиша един трилър.” Свидетелство за невероятния му размах и качество на перото е сагата за Хиперион, може би най-добрата фантастика писана някога. Преди това, обаче, във вече далечната 1985, Песента на Кали, едно от първите му произведения, ни дава ясна заявка за развитието на бъдещия талант.

Песента е трилър, с ясно изразени хорър моменти, който ни потапя в мрачната, непозната и далечна Калкута. Град изпълнен със сенки и зловонна миризма на  мръсотия и всепоглъщащ мрак. Главният герой, репортерът Лучак, е изпратен там от редакцията на своя вестник, за да напише статия за отдавна изчезнал поет, който сякаш се е появил отново от нищото, възкресен от мрачната утроба на града. Едно пътуване, което ще промени живота на Лучак и семейството му завинаги.

Едва ли има по-голямо клише от горенаписаното, но и самата книга не дава достатъчно предпоставки за нещо повече, още по-малко за по-дълбока интерпретация. Ранната творба на Дан Симънс е далеч от нивото на превъзходните му по-късни произведения, и като мащаб и като качество на самия разказ. Песента на Кали е изключително праволинейна книга, в която действието се развива бавно и провлачено, без каквито и да е изненади, подобно на производствена линия в обущарски цех. Липсата на по-голяма динамика, произтичаща от откровено казано, недоизпипания сюжет, приличащ по-скоро на отделни парчета от голям пъзел, които никога няма да се слепят едно за друго, се явява основния проблем на книгата, поне за мен. За скромните си 350 страници(скромни, предвид грандоманските текстове на Симънс) се случват прекалено малко неща, които да задържат вниманието и да карат нервното поглъщане на страница след страница в търсене на отговори. Колоритните и запомнящи се персонажи, толкова типични за автора, тук на практика съвсем липсват.

Макар да притежава своите стряскащи, на моменти отблъскващи, със своята описателност моменти, в които Дан Симънс дава ясна заявка за своето бъдещо величие, Песента на Кали е далеч от определението качествен хорър. Това, което я спасява от блатото на посредствеността е усетът за детайл в описанието на Калкута, представена по невероятно жив, изпълнен с детайли начин, пълна противоположност на самия град, разлагащ се в тъмнината труп, обвиващ в зловонната си сянка всичко, що крачи по улиците. Наитина жестоко, мрачно и притегателно описание, напълно способно да те накара да размахваш ръце, разгонвайки несъществуващите мухи във въздуха над главата си и бършейки потта по челото си.

Не бих си изкривил клавиатурата в опит да препоръчам Песента на Кали. Има по-качествени книги в жанра, а и от самия автор. Но ако искате да загубите 2-3 дни в мрачните улици на Калкута – заповядайте.

Издателство:  Бард

Цена: 13.00