Живот назаем

Живот назаем

Категорично съм убеден, че няма абсолютно никакъв смисъл да губя дори и една дума време, за да обяснявам кой точно е Ерих Мария Ремарк, какво е написал и как го е написал. Възхваляван от няколко поколения хора с будна съвест, от бащи и майки, дядовци и баби, той е един от най-добрите писатели изобщо. По мое лично мнение е категорично най-добрият. Изключително рядко срещана амалгама от човешки емоции, преживявания, борби и страдания, представена винаги през очите на обречените герои, които рисува. Метафората е повече от удачна – този човек наистина рисува всичко с помощта на думите, изгражда цялостни портрети, които бавно се разгръщат с всяка изминала страница. За неговите книги може да се пишат пълни страници с интерпретации, но може и да се напише съвсем малко. Преиздаването на повечето му книги в последните години беше повече от добър повод да си припомня красотата зад думите му.
Живот назаем не прави изключение по никакъв начин от установения стил на автора си, въпреки че не е считана за част от най-значимите му творби, каквото и да значи това в контекста на Ремарк. В своята същина сюжетът е семпъл, натурален, без причудливи намеси, без необясними фактори, разгръщащ се около две самотни души, всяка търсеща собствен изход там, където той не съществува. Лилиан е неизлечимо болна, опитваща се да изживее последните месеци, седмици, дни от живота си далеч от болничния санаториум, а Клерфе е автомобилен състезател, живеещ ден за ден, от състезание до състезание. Любов, обречена в зародиш. Книгата е прекрасна и макар и да е доста тежка, тя е еманация на стила на Ремарк да гради натурални образи, да набляга на човешкото, без значение от време, сезони или локация. Едно книжно приключение с предизвестен край, което не може да не бъде усетено на сетивно ниво.
Поразяващи са характерите на главните герои, техните мисли и копнежи, те буквално растат пред очите на читателя, живеят между страниците, превръщайки се в пълнокръвни образи, опитвайки се да забавят необратимото. Но не могат. Тягостно е чувството, което те обзема, докато четеш – знаеш, че изход няма и не може да има, но все пак тайно се надяваш, че онова неумиращо клише за вечната любов ще съумее да възтържествува по някакъв начин, макар и в хартиените рамки на някаква си книга. В Живот назаем, обаче, няма място за клишета, няма място за излишно щастие, няма време за губене, всичко което има е човешкият живот, отминаващ неусетно с всяка изминала секунда.
Да се опитваш да напишеш нещо за тази книга е като да описваш самия живот. Дали ще го опишеш с две думи или с две страници няма значение – всичко, което е важно е, че той се лее около нас, поглъща ни и отминава неумолимо. Живот назаем е тъжна, но и реална книга. Истинска, безмилостна и безкомпромисна, като самия живот.

Издателство:  Сиела

Цена: 12.00