Часът на чудовището

Часът на чудовището

Колко е хубаво да знаеш, че има книги, които не се нуждаят от стотици страници, изпълнени с разточителни текстове, само и само да внедрят някакво внушение в главата на четящия. На пръв поглед Часът на чудовището е малка, илюстрована, с твърди корици, прекалено претенциозна, направо помпозна, притежаваща всички предпоставки за детинска литературна трагедия, тип Левиатан. После я отваряш и какво да видиш? Истинско съкровище.

Часът на чудовището е нещо повече от просто детска книга, най-малкото защото детските книги не оставят една буца в гърлото, след като си ги прочел. Сюжетът е максимално опростен и лесно смилаем, но смисълът далеч не е в това, защото Часът на чудовището е завладяваща и не по-малко вдъхновяваща история за загубата и как ние, хората, се научаваме да я обгърнем, да я приемем и да продължим напред.  Малкият Конър живее с майка си, която умира, разяждана от смъртоносното си заболяване. Неспособен да признае пред себе си истината, без да иска той вика на помощ Чудовището.

Това е. Из историята се мяркат още няколко персонажа, всеки от тях със своя “принос” към съдбата на Конър. Макар че тук не става въпрос за неочаквани обрати или съдбоносни решения, всичко е поднесено по абсолютно прекрасен и леко наивен начин, кръстоска между заобикалящата, задушаваща реалност и въображението, което крие освобождаващи отговори. По странен, почти атмосферичен начин, книгата просто те удря на подсъзнателно ниво, без да разчита на специални литературни похвати, а по-скоро на спомени от минали събития, на страх от бъдещи такива. И всичко това поместено в някакви си двеста страници. При все размерите си цялата Библия не може да направи подобно нещо. Някак цялото внушение се засилва още повече от съвсем реалната история на Шавон Доуд, която е замислила историята, но починала преждевременно от същото заболяване като майката на Конър.

Няма какво повече да напиша. Часът на чудовището е прекрасна малка книга, а някъде между страниците й се крие голяма магия. За пораснали деца.

Издателство:  Артлайн

Цена: 16

П.П. Искам да изкажа своята похвала към издателство Артлайн (да се чете: “да им изпратя ислямски фундаменталист, заметнат  с няколко пръчки динамит в издателството”), задето праскат една твърда корица, облицоват я, и след това слагат завишена цена на книгите си. Да, знам, че не те са сложили корицата.