Вечният пръц

С какво заслужавах тази книга? С какво изобщо заслужавах тази трилогия, кому беше нужно всичко това? Вярно е, че искаме малко истински, качествени вампири, не от онези лъскавите и епилирани, току що върнали се от модно дефиле, но и определено не искаме вампирска помия, замаскирана под имагинерна епичност и слабоумие.

Всъщност всичко започна повече от добре. Първата книга от вампирската трилогия не беше никак лоша, особено предвид сюжетната си ниша. Предлагаше доволно количество насилие, приятни препратки към Стивън Кинг и като цяло интересна, макар и предвидима история. Втората започна да излива импотентна епичност с голямата кофа и нещата замирисаха на спаружено. Прекалено много епика, прекалено малко реално действие. Настоящата книга се опитва да се намърда нейде по средата, но от двата стола тупва право на земята. Тъй като по-детайлни анализи на подобно произведение са абсолютно ненужни ще заложа повече на преразказ на сюжета.

Поредната вампирска епидемия. Този път хитро замислена и изиграна, не без помощта на алчното човечество, което дори и на ръба на изтреблението винаги ще ламти за печалба. Зад всичко това е Господаря, вампирският еквивалент на пчелата майка. Създание с таен, мистичен произход, датиращ от преди хиляди години. Най-накрая задкулисните му манипулации и интриги са увенчани с успех и той е само на крачка от господството във вечната нощ. Въпросната крачка включва шайка от най-незапомнящите се и безобразно скучни персонажи в историята на вампирската екстерминация. Нестабилен епидемолог, барабар с неориентирания си син, екстерминатор на плъхове, зовящ се Василий, някакъв съвременен гангстер със смъкнати гащи, любовницата на нестабилния епидемолог, която по някое време се обръща към нежната подмишница на екстерминатора и т.н.

Всъщност единственият наистина интересен персонаж, който до голяма степен правеше предишните книги четими се спомина във втората част, така че не е нужно да бъде споменавам. Има и цяла сурия второстепенни герои, които се открояват единствено с липсата на логика в съществуването си. Следват преследвания, предателства, литри кръв и грандиозен финал, който трябва да остави буца в гърлото ви, но при мен остави следа единствено по стената в тоалетната, където учтиво запратих книгата, изпълнявайки трети закон на динамиката. Логика е мръсна дума в контекста на тази книга.

Винаги трябва да имате едно на ум, когато видите две имена, изписани върху една корица. Особено ако никога не сте чували за едното, а другото ви е познато от съвсем друг вид изкуство. Не знам какво го е прихванало дел Торо, че е решил да пише книга. Не е като да си няма работа – човекът по един или друг начин е отговорен за цяла сурия холивудски хоръри, даже за последните десет години има и два филма, който стават за гледане. А откъде е изкопал Чък Хоган(кратко проучване показва, че негова книга е в основата на филма “Градът” на Бен Афлек) и изобщо каква е тази колаборация?

Все пак трилогията си има един плюс – наистина има вампири. Такива, които усещат туптенето на сърцето и кръвта, плуваща във вените и са способни на всичко, за да я изсмучат веднага. Най-накрая вампирите са злокобни и ужасяващи. Другият малък плюс са приятните библейски елементи, примесени в сюжета.

Съзнавам, че реално не казах почти нищо за книгата, но каквато е тя, такова е и “ревюто”.

Издателство:  Артлайн

Цена: 16