Слепоглед е безкрайно интригуващо пътешествие към далечния край на галактиката. От научна и чисто психологична гледна точка то е изваяно като диамант произведение на изкуството, което разисква в дълбочина и неподозирана перспектива първия контакт на човешкия вид, макар и почти неразпознаваем в далечното бъдеще, с извънземни форми на живот. Слепоглед е свръхинтелигентна фантастика, което е и най-голямото несамоцелно падение на книгата – тя просто е прекалено сложна за масовата аудитория.
Сюжетът на книгата е ясен. Поне наглед. В бъдещето Земята бива “шпионирана” от някой…нещо. На другия край на галактиката корабът “Тезей” се натъква на нещо безкрайно интересно и невиждано, но дали това са признаци на разумен живот? Какво наистина се случва там и дали хората са способни да видят, да възприемат истината? Това може да разберете само ако прочетете книгата, разбира се. Има и доста голям шанс да не разберете почти нищо и смятам да започна именно с това.
Нивото на комплексност е на ненормално високи, почти ненадминати, дори и във фантастиката нива. Питър Уотс е биолог по образование (предполагам и по професия, преди да се захване с писане) и спокойно, направо педантично, тъпче книгата си с тонове информация. В почти всяка страница в първата половина на книгата има бележки и разяснения по използваната терминология, а последните 30-ина страници представляват бележки на самия автор, който обяснява голяма част от изследванията и вдъхновенията си, както и собствения свят, който е създал. Тъй като имам славата на мазохист, а освен това и математиката е била основна част от живота ми в продължение на години, приемах с отворени обятия всичко, което Уотс ми предлагаше. Ако се поставя на мястото на обикновен читател, обаче, не мисля че бих издържал. Все пак по-голямата чат от фантастиката в днешно време не става и за тоалетна хартия и това е последото, което бих очаквал от един фантастичен роман.
В момента, в който преглътнем цялата сложност на повествованието, пред нас се разкрива един свръхинтелигентен роман, който залага преди всичко на научния подход, на когнитивната психология, опознавателните процеси у човека при срещата с непознатото и неговото осмисляне. Не искам да дълбая в бездънния кладенец, още повече, че психологията не е силната ми страна, но трябва да призная с чисто сърце, че ми беше много, много интересно и предизвикателно. Фантастиката винаги е била развлекателна литература, с някои малки изключения, но Слепоглед буквално те кара да размишляваш от начало до край. Освен психологическия момент: книгата е изпълнена с напрежение, особено в първата си половина, когато първичният човешки страх от тъмнината и неизвестното буквално те всмуква в себе си от страниците. На няколко пъти имах чувството, че чета някаква кръстоска, обрала най-доброто от Смъртоносен хоризонт и Сфера. Втората половина леко започва да издиша в това отношение, но е заменена с нещо друго.
Възползвайки се максимално от науката и психологията Питър Уотс изгражда живи и крайно различни образи в екипажа на “Тезей”. Всеки един от тях е въоръжен със знания в различни области – биолог, лингвист, войник, вампир (да, точно така), но всички са и обезоръжени до голяма степен именно от човешкото в себе си. Палци горе за поетия подход в представянето им: интригуващ, информативен и предизвикателен.
Интригуващ, информативен и предизвикателен. Това са думите, които най-добре описват Слепоглед. Науката и психологията не са хапка за всеки, но ако сте готови да се гмурнете в необятните им води, и освен това обожавате научната фантастика, то тази книга е точно това, което търсите.
П.П. Препоръчвам да погледнете сайта http://www.rifters.com/
Издателство: Изток-Запад
Цена: 16.90
Ловци на книги 