The Unlikely Pilgrimage of Harold Fry

The Unlikely Pilgrimage of Harold Fry

На пръв поглед Харолд Фрай е най-обикновен възрастен човек, живеещ своя най-обикновен и безличен живот в малко британско градче. Един ден той получава писмо от своята стара приятелка Куини Хенеси, която е болна от рак и иска да се сбогува преди да си отиде от този свят. Новината нахлува в твърдо установените граници на харолдовото ежедневие и посажда семенцето на немислима идея. Харолд тръгва пеша до близката пощенска кутия, за да пусне своя отговор, но решава, че може да повърви още малко. До следващата пощенска кутия. До тази в центъра. До тази на края на града…И преди да се усети, решава да върви колкото е нужно, за да достави писмото сам. На другия край на Англия!

В тази книга Рейчъл Джойс постига нещо, което е рядкост в литературния свят. Тя си играе успешно с очакванията на читателя, подлъгвайки го, че може лесно да предвиди какво ще се случи в поредната лековато-поучителна книга…След което прави рязък завой и показва, че историята, която е стаила грижливо между страниците далеч не е толкова предсказуема и никак не е лековата. Нещо повече: тя успява да е дълбоко човешка и поучителна без досадно размахан праведен пръст и плоско изнесени морални поуки в стил Хорхе Букай. И най-хубавото: Харолд Фрай е една безкрайно трогателна книга, която въпреки риска да изпадне в банална сантименталност до самия край запазва отрезвяваща доза самоирония и чувство за хумор и съумявада балансира по-тежките емоционални моменти.

Ритъмът на романа се движи равномерно между три условни части. Авторът не е правил такова разделение, но докато четете се усеща ясно преходът между тези различни части от пътуването на Харолд Фрай. Първата от тях е най-лековата и оптимистично настроена и в нея Харолд открива, че пътешествието му дава възможност за пръв път в бездействения си живот наистина да направи нещо. Да общува с хората. Да надмине собствените си очаквания на какво е способен. И да излезе от своята черупка.

Пътешествието му в името на приятелството бързо добива популярност и във втората си част става донякъде пародия на самото себе си. Към Харолд се присъединяват множество хора, които искат да вървят с него и самотното му пътуване към себе си се превръща в поредната жертва на медийния глад за сензации и шумно прокламирани каузи. Свърхамбициозен брокер уж споделя идеята, но всъщност си търси поредното нещо, на което да стане лидер и да привлече внимание към егоцентричната си личност. Към групата се присъединява и мъж с костюм на горила с цел да “привлече повече обществено внимание към болните от рак”, а след като броя на поклонници става достатъчно голям: брокерът урежда тениски с надпис Pilgrim и опитва да направи от Харолд рекламно лице на плодови напитки… С много ирония, авторката показва колко много се изкривява една лична Одисея, когато се пречупи през очите на тълпи (не)разбиращи. Харолд вижда разликата между своята истина и “истината за него”, която бълват медиите и другите “поклонници” тръгнали да спасяват неговата приятелка Куини, която дори не познават.

Разделяйки се най-накрая с тези тълпи от непознати последователи, той остава съвсем сам и изпада надолу по спиралата на умората и лудостта точно накрая преди да достигне своята цел. Последната част е най-тежка и тягостна, но е необходим катарзис. Най-тъмно е точно преди зазоряване. Най-ярката надежда се появява точно след като си си мислел, че повече надежда за теб няма.

Това, което на пръв поглед изглежда като смесица от Форест Гъмп за (по-)възрастни и лековата история по пътя, неусетно се оказва хроника на човешките взаимоотношения между няколко поколения. Преминавайки пеша цяла Англия за близо 3 месеца Харолд пътува не просто напред. Той пътува навътре към себе си: към болката,  която се е опитал да забрави и към щастието, което е изгубил надежда, че ще си припомни. Към отчуждената си съпруга, в която някога се е влюбил лудо от пръв поглед и болките на растежа, съпроводили техния син. Чак накрая научаваме каква е истинската причина той да тръгне на път. Понякога старите болки парализират думите, които най-много искаме да кажем тук и сега. Единственият начин е да ги преодолеем. Защото по-силна от болката е само любовта: която веднъж настанила се в сърцето може да изкара там десетилетия, стига сами да не я задушаваме с неща, които сме безсилни да променим. Нужно е само едно- да вярваме в нея и в Другите.

Книгата още не е издадена на български, но можете да я поръчате от Amazon.