Джон Медина е молекулярен биолог, който живо се интересува от ролята на гените за развитието и функционирането на мозъка и от биологичните фактори, които стоят зад различни видове умствени разтройства. В своя увлекателен обзор 12-те правила на мозъка, Медина извлича 12 ключови фактора, влияещи на начина, по който мозъците ни функционират. Благодарение на своя преподавателски опит, той е открил оптималния баланс между осигуряването на строго научна информация и поднасянето й по лек, асоциативен и лесен за разбиране начин. Смесвайки примери от собствения си житейски опит, строго научни експерименти и популярни факти, Медина съумява да поднесе на особено достъпен език нелеката смесица от информация в областта на генетиката, молекулярната биология и неврологията.
Всяка от 12 глави следва лека за четене и същевременно предварително подбрана за по-добро учене схема. Първо се обясняват основните факти на език, който за по-голяма достъпност балансира между сложния научен жаргон и шеговито-разговорния стил. Обясненията за сложно протичащите неврологични процеси са допълнени от конкретни примери (от личния живот на медина, историята или проведени научни експерименти). Накрая на главата винаги следва предложение как можем да използваме познанията си за тези процеси, за да подобрим качеството на образованието и работната ни среда. В крайна сметка мозъкът се е развил благодарение на голямо разнообразие от еволюционни стимули, чиято липса или наличие може както да подобри работата му, така и да я ограничи. Познавайки по-добре тези фактори и процеси, имаме възможността да се възползваме по-добре от мозъчния си потенциал, както на индивидуално, така и на обществено ниво.
Интересен пример още в първата глава на книгата е нещо, което може би малцина свързват с по-добро функциониране на мозъчните клетки. А именно- необходимостта от активно движение и спорт. Еволюционният първообраз на съвременния човек се развива в условия на непрекъсната физическа активност и от биологична гледна точка телата ни не са пригодени към условия, в които са почти непрекъснато в покой. Нуждата от активно ловуване за набавяне на храна и постоянната миграция, при която прадедите ни са извървавали средно 8 км на ден са условия твърде далечни на днешното осемчасово седене зад бюрото и липса на физическа активност. В еволюционен план нуждите на мозъка не са се променили и ако го лишаваме от нужната физическа активност, способностите му закърняват. Колкото повече редовно и активно движение има в живота на даден индивид, толкова по-голяма е вероятността старостта да не се отрази пагубно на способността му за учене, добрата памет и ясната мисъл.
Така че забравете позивите на летаргично отпуснатите зад писалището си интелектуалци: науката може да даде някои съвсем различни истини за развитието на умствените ни способности. и 12 от тях могат да бъдат намерени в тази книга. Ролята на съня и стреса, причините за проблемите с краткосрочната и дългосрочната памет, естеството на невротрансмисията и сензорната интеграция: всички тези любопитни теми, наред с много други интересни факти ви чакат между кориците на тази малка научна вселена. Леко поднесени с чувство за хумор и сериозно подкрепени с многогодишен изследователски опит в един от най-добрите университети в света. Единствената ни забележка към тази иначе чудесна и увлекателна в примерите си книга е относно превода на някои термини, за които иначе си имаме съвсем легитимни български думи: “револвирам около” си е “въртя се около”; “ингредиенти”-те са съставки, а думите discerete и discreet са съвсем различни, което значи че discrete brain zones не са “дискретни зони в мозъка”, а “отделни мозъчни зони”.
При всички положения обаче: препоръчвам и с двете мозъчни полукълба, тази книга!
Издателство: Изток-Запад
Цена: 15.00
Ловци на книги 