Шадоус Фол

Шадоус Фол

Обичам хубавата фантастика, но никак не обичам фентъзито. Потенциалната смеска на тези два развлекателни жанра е нож с две остриета, който тества до край прага на търпимостта ми към глупавите и, парадоксално, но факт, лишени от въображение фантасмагории, които четох из страниците на Шадоус Фол.

Преди да започна по същество съм длъжен да отбележа, че не съм най-подходящият човек, който може да слага оценки на книги в този жанр, просто защото смятам, че съм ги надживял доста отдавна. От време на време обаче, не е зле да посъбуждаме детето в себе си с някоя непретенциозна книга, която поне наглед да върне детското въображение в съзнанието ни.

В случай, че вие, точно като мен, недолюбвате фентъзито може спокойно да пропуснете това ревю, както и самата книга.

Шадоус Фол е меко казано причудлив град, невидим за външния свят, но достъпен за огромна палитра от митични създания, комиксови герои, в които вече никой не вярва, завърнали се мъртъвци, говорещи животни, големи динозаври и още много други същества, за които няма да ви е грижа. Редом до цялото фантастично общество крачат обикновени хора, вършейки своите обикновени дела. За да не ви стане скучно в съседство с Шадоус Фол е царството на древните елфи, които хич не са русоляви и чисти, а огромни, мрачни, без чувство за хумор и повече от всичко обичат да водят боеве с помощта на плазмени оръжия. Целият този смъртоносен буламач се направлява и следи от Времето – симпатичен дядка със съмнителни способности и желания. Сред целия този хаос се появява главният герой (дори и след прочитането не съм сигурен дали той беше главният герой) Джеймс Харт, който е предопределен да изпълни древно пророчество и да затрие Шадоус Фол от лицето на земята. И най-отгоре на всичко из града вилнее сериен убиец, който не може да бъде заловен…

Смислово книгата може да се раздели на три части: първа, в която не се случва нищо; втора, в която се води битка; трета, дълга точно 2 страници, която обезсмисля предишните 440 страници.

Първата част ни запознава с основните пешки на бъдещата шахматна дъска. Следват приблизително 250 страници разкатаване из града, из пещерите на Времето, из земите на елфите… Саймън Грийн ни запознава с десетки създания, всяко от тях със своето място и цел в този магичен свят. За съжаление при наличието на толкова много сюжетни нишки и герои, той съвсем е забравил да направи нещо малко повече за главните такива, нещо, което да ги отличава от останалите, да ги представи подобаващо, да те накара да им симпатизираш. Принципно много рядко в една книга ми прави впечатление колко зле са изградени главните герои, но в Шадоус Фол те са като извадени от Американска нинджа с Майкъл Дудикоф. Действие просто липсва в тази първа част, която трябва да служи за въведение и завръзка.

За сметка на това във втората част има битка. Елфите решават да защитят Шадоус Фол от прииждащите орди на една съвсем истинска армия религиозни фанатици, решили да избавят света от демоните на града. Защо изобщо елфите решават на се бият? Защото Джим Морисън им пее на ушенце(изобщо не се шегувам). Слава богу, тук действието е в пъти по-забързано и не може да се отрече, че фентъзи сблъсъкът е забавен. Танкове, хеликоптери, картечници, магове, елфи, дракони, в битката се включва и населението на Шадоус Фол. Всичко това би изглеждало направо невероятно на кино лента, дори и в ръцете на човек, който може да пише качествено. Не съм сигурен, че Саймън Грийн е точно такъв, защото дори и бойните действия доскучаха бързо, а не може да се каже, че не обичам мащабни и кървави сражения.

Третата част е краят на книгата. Напрежението ескалира доста в последните страници и трябва да призная, че в един момент очаквах много силен и мрачен завършек на всичко, защото главните герои почнаха стремглаво да умират, а изход сякаш нямаше. Точно тогава на Саймън Грийн явно му е писнало и в рамките на две страници решава да напише край, който небрежно се изплюва върху всичко станало до този момент.

При все целият потенциал на такава вселена през цялото време имах чувството, че чета събития повтарящи се в цикъл и състоящи се от отиване от точка А до точка Б, смяна на героите, отиване от същата точка А до същата точка Б, смяна на героите и т.н. Сякаш цялата книга е написана по странен, пречещ й да се развие и разгърне начин.

Сред нещата, които ми харесаха най-много са почти небрежният начин, по който авторът разкрива кои точно са някои от жителите на града, но не искам да развалям удоволствието. Има много скрити намигвания, които докарват лека усмивка. Другото съществено за мен нещо, е липсата на скрупули по отношение на насилието в книгата, което е доста по-забавно, отколкото наглед звучи. В коя друга книга малко плюшено мече бива разстреляно от упор?

За завършек отново ще повторя: не смятам мнението ми за фентъзи буламач като Шадоус Фол за меродавно. Книгата ми се струва прекалено претъпкана с нищослучване и алогична, дори и за жанра си, но предполагам, че ако сте много запалени фенове на лековатото и непретенциозно фентъзи, то тази книга може да се окаже като златна мина.

Издателство:  Изток-Запад

Цена: 19.00