Някъде в Интернет бях попаднала на откъс от книгата на Умберто Фонтова Истинският Че Гевара, в който авторът разказва мрачните си спомени за пътуването от Куба към спасителния бряг на САЩ: как комунистическият режим на Кастро конфискува скъпите вещи на емигрантите “в името на революцията”; как мъжът в семейството е отведен за разпит в участъка без да е сигурно, че някога ще се върне, а близък роднина почива от “сърдечен удар” по време на същите тези разпити (характерните белези на сърдечния удар се изразяват в разкъсвания и синини по тялото поразително приличащи на физическа саморазправа). Това е образът на страната, “спасена” от революцията на прехвалената икона Че, който този откъс остави. Разбираемо е, че исках да намеря книгата и да прочета още!
Куба преди Революцията на Кастро и изтерзаната от бедност и безперспективност държава след това са две различни вселени. Комунистическата революция никъде не е довела до нищо добро и призивите за равенство на народа обикновено облагодетелстват само най-бедните и изтерзани маси, но съсипват истинския гръбнак на една държава: интелигенцията, хората с професии, умения и потекло, заслужаващо уважение. Поради това винаги съм била скептична към идолизирането на човек, който се е борил за такива недемократични промени, избиването на големи маси от “нереволюционно” настроени граждани и остракирането на тези, които се смятат за различни (хомосексуалисти, про-западно настроени “нехранимайковци” и тн). В книгата на Фонтова особено ме привлече именно обещанието за излизане от обичайната масова реторика и разбиването на мита за Че, чийто млади почитатели масово дори не знаят, че е аржентинец, не са много наясно какво конкретно е направил и често по инерция носят тениски с лика му, защото са виждали, че е много бунтарско.
За съжаление не мога да кажа, че очакванията ми бяха оправдани. Личните спомени и емоционалната нагласа на Фонтова очевидно вредят сериозно на обективността му. Реториката му е разпалена, хаотична, на моменти дразнещо поп-културна (Анджелина Джоли има татуировка на Че, Жизел Бюндхен дефилира със щампована дреха…) и откровено казано: несериозна. Когато някой иска да развенчава митове много важно е това да бъде направено по ерудиран, аргументиран, обективен и фактологично издържан начин. За мое голямо разочарование Фонтова на моменти звучи като в кръчмарски спор и скача от цитирането на често непосочени източници и подхвърлени без много доказателствен материал “факти” към лични оценки, сарказъм и разтеглени малко отвъд логиката сравнения и заключения (“може да се прокара директна връзка от действията на Че до 11 септрември”)…
Като цяло е полезно да се четат и такива книги, най-малкото защото както и да са написани са поглед встрани от масовото еднаквомислие за популярни идоли като Гевара. От друга страна, качеството на книгата е доста под очакваното и се радвам, че я взех назаем, а не дадох пари за нея. А идеята имаше потенциал да се превърне в нещо изключително силно в ръцете на някой по-обективен и силен в аргументирането си автор, който има малко по-респектираща библиография от книги за гмурканe и риболов…
Издателство:МаК
Цена: 11.00лв
Ловци на книги 