Те живеят в нощта

Те живеят в нощта

Те живеят в нощта е класическа гангстерска история за борбата, възхода и внезапното падение на мъжете, дефинирали цял един период от американската история. История за каквато сте чували, каквато сте гледали в някой филм и такава, каквато сте чели и в доста по-добри книги.

Денис Лихейн е автор на цяла сюрия книги, превърнали се в качествени филмови адаптации. Сред адаптациите по негови текстове се открояват невероятният Mystic River и доста добрият Gone Baby Gone. Едва ли ще се изненадате щом разберете, че настоящата книга ще бъде новият филмов проект на станалия напоследък доста актуален и пробутван за много качествен режисьор Бен Афлек (режисьор на единия от посочените филми). Няма лошо, подобно на Клинт Иистуд (режисьор на другия посочен филм), той показа, че се справя много по-добре зад камера. Самият Лихейн, за мен, е точното определение за комерсиален автор – може да подхване всякаква история в почти всеки един жанр и да напише сносна, но лишена от всякаква капка емоция книга. Те живеят в нощта не е изключение.

Сюжетът е праволинеен и лишен от дупки, почти като магистрала Тракия:  разказва за живота на Джо Кофлин от ранните му години на дребен престъпник, до възкачването му на престъпния трон на Флорида. Едно пътуване запълнено с всяко едно клише, съществуващо на този свят: предателствата, красивите и фатални жени, загубата на семейство и приятели, престоят в затвора, прецакването на конкуренцията, възхода към върха и неизбежното падение. Всичко това опаковано в целофана на Сухия режим, облагодетелстващ живота в “нощта”.

Историята е разделена на 3 части, всяка от тях обхващаща няколко години от живота на Кофлин. Лекотата, с която тече повествованието е впечатляваща и описваща по прекрасен начин гангстерското ежедневие от онези години. Героите сякаш се сливат с околния, подвластен на контрабандата, свят, живеят и дишат в него, отнемат и създават живот в добре изградената атмосфера на 20-те и 30-те, в която тайно съм влюбен. Макар и много достоверно, описанието на тогавашния период не би било достатъчно без емоционалния заряд, който да те привърже към съдбата на главния герой, още повече в гангстерски роман. Този заряд ми липсва много тук. За момент си представям какво щеше да се случи ако Денис Лихейн беше написал Кръстникът и вместо един от най-запомнящите се персонажи в литературата и киното имахме един говорещ пън с мустаци. Една от характерните черти на наистина добрите писатели е точно това – те вдъхват живот на героите си. Джо Кофлин трябва да е харизматичен, трябва да е тайнствен, трябва да е обаятелен, но харизмата му е потънала някъде в блатата край Тампа. Той не живее из страниците на книгата, той просто прескача от страница на страница под формата на мастило. Жалко, защото подобен роман просто изисква да имаш много силен главен герой.

Другото нещо, което ми остави малко горчив вкус е, че през цялото време, което отделих за четене имах чувството, че чета готов за филмиране сценарий, а не книга. Сякаш Лихейн знае, че произведенията му са предопределени за филмови адаптации и иска да улесни максимално целия процес, правейки всичко много лековато. Диалозите са кратки и ясни, никаква дълбочина, готови да бъдат изиграни и от най-бездарния актьор. Четенето е лесно и бързо, някак машинално се случва всичко, няма го удоволствието.

Те живеят в нощта е книга, която се чете лесно и се забравя още по-лесно, но ако се следва тенденцията при филмирането на произведения на Денис Лихейн, имам чувството, че бъдещият филм ще се окаже много по-качествен от книжния си еквивалент.

Издателство:  Intense

Цена: 19.00