Ако сте от онези хора, които още от невръстна читателска възраст са се вълнували от необятните светове затворени между кориците на книгите в библиотеката и сте обхождали с любопитен и нетърпелив пръст всяко заглавие по лавиците: Градът на сънуващите книги е сбъднатата ви детска мечта.
Валтер Мьорс е художник и автор на комикси с остро развито чувство за хумор, който създава един внушителен литературен свят, изпълнен с много въображение, неочаквани приключения и разбира се: книги. Младият още неиздаван поет Змей Митоблудни получава от вуйчо си ръкопис с най-съвършенното произведение писано някога. Текст, който те кара да плачаеш и да се смееш (понякога- едновременно) и след който искаш да се откажеш от писането завинаги, докато разперен като морска звезда лежиш на земята и хлипаш от възхищение.
Единственото място, където може да получи отговор на въпроса кой е написал мистериозния ръкопис е Книговището- град, в който всичко се върти около култа към писменото слово. Град на писатели и издатели, на изпаднали поети и отмъстителни критици. Град, пълен с издателства и книжарници, антиквариати, книжни сладкарници и дебнещи литературни агенти. И това е най-малката и най-скучна част от него: под повърхността се крият безкрайни подземия пълни с още (по-ценни) книги: лабиринти, капани, пещери, ребуси. Всичко- пропито с миризма на кръв и мастило. Необятен и опасен свят, в който се вихри не кой да е, а…Ловците на книги. Радостта ни от появата на нашите съименници обаче угасна бързо пред бруталния им мародерски характер, защото в книговището изречението “Бих убил за тази книга” придобива много, много буквален смисъл. Ловците на книги са кръвожадни създания, готови на всичко, за да се сдобият с ценно заглавие от Златния списък: и под всичко разбирайте рязане на крайници, коварни измами и жестоки убийства. Всъщност за ценните литературни екземпляри се водят битки, а понякога и цели войни. Митове се носят за зловещите книгосъздания, глави се режат от Ловците на книги в борба за по-ценен екземпляр…
И насред този хаотичен свят на ръба между магията и насилието, един нищо неподозиращ Змей Митоблудни прави точно обратното на това, което го съветват всички, забърквайки се във все по-големи каши и излизайки от тях като по чудо…само за да попадне в още по-голяма каша, която да го отведе още по-дълбоко в тайните на Книговището. Не искам да ви разказвам в детайли за сблъсъка му с неочаквани предателства и още по-неочаквани приятелства. Нито за книгонавтите, живите книги и книгите-капани. Или за книгосъзданията и подземната железница. Защото това вълнуващо приключение си заслужава да изживеете сами до последната страница… По този повод: съвсем нищо няма да ви кажа и за Краля на сенките.
Стилът на Мьорс ще се хареса безкрайно на всички, които оценяват добре премереното темпо и постоянни обрати (и малки тайни) в сюжета. Всичко това е допълнено от детайлния и запълнен с много въображение контекст, който авторът създава около всяка малка под-история в света на Книговището. И това дори не е най-добрата част: светът, създаден от Мьорс е един безкраен реверанс към всичко, свързано с литературата: от най-сладките начини за потапяне в четенето на една книга на чаша горещо кафе, през яркия език, който запалва въображението ни по нея, та чак до мръсните тайни на бранша, в който алчни издатели търсят това, което ще се продава като топъл хляб и бездарни писачи стават озлобени критици, за да си отмъстят за засегнатото его под формата на (платени) злобни рецензии.
Сладка добавка към изпълненото с хумор и приключение повествование са и литературните намигвания: ироничното осмиване на баналните поети, чието авторство можеш да разпознаеш само като чуеш началото на стиха, започващ с “О!”; препратките към най-различни жанрове и стилове на писане: възпяти или подиграни по приятно лек и ненатрапчив начин. И разбира се: анаграмите с имената на известни писатели, прикрити като замонски автори: Чарлз Дикенс е Дарлз Чикенс, Готфрид Келер е Гофид К.Летер, Оскар Уайлд е скрит между буквите на Оркада Уийлс и тн. и тн. Приятно намигване е анаграмата с името на самия Валтер Мьорс, която авторът не без самоирония включва мимоходом говорейки за книга, известна с “илюстрациите на Мравьос Летр.”
Не мога да не поместя и няколко любими пасажа, след като пристрастно и предубедено ви посъветвам да си подарите това малко литературно приключение: дори да не сте почитател на жанра фентъзи, въображението, хумора и любовта към книгите, с които е написано, ще ви спечелят наистина.
Ето ги, значи, Сънуващите книги. В този град така наричаха антикварните книги. За търговците те не бяха нито съвсем живи, нито съвсем умрели, а пребиваваха в междинна фаза, като в сън. Истинският им живот е преминал, предстои разложение и те дремят с милиони и милиарди по лавиците, сандъците, мазетата и катакомбите на Книговището. Но когато търсеща ръка посегне и отвори една от тях, когато някой ги купи и вземе, те се събуждат за нов живот.
Ядрото на Книговището беше свят между илюзията и реалността. Съсирена в архитектура алхимия…
Естествено, появяваха се в момент, в който нямах никаква възможност да ги запиша. Опитах се да ги задържа, да ги надраскам по стените на мозъка си. Откакто се помня, не знам да съм имал такъв прилив на вдъхновение.
Издателство: Оргон Цена: 17.50
Ловци на книги 