Възмущение

Филип Рот- Възмущение

Годината е 1951. Хиляди американски войници биват убити или осакатени в Корея и докато те плуват в собствената си кръв, младият евреин Маркъс Меснър на свой ред всеки ден живее сред кръвта, пропиваща плотовете на бащината месарница. Докато връзката с баща му се базира на взаимно уважение и здраво мъжко другарство, животът изглежда прекрасен: успехи в гимназията, усърдна работа в семейния бизнес, във всяко едно отношение Маркъс е момче за пример. Нещо у баща му обаче се пречупва и бащинската загриженост започва да се превръща в непоносим параноичен терор, съпроводен с непрестанните въпроси: Къде ходиш? Какво правиш? Ако не внимаваш ще пропаднеш. Може дори да умреш…

За да избяга от постоянния контрол Маркъс решава да се премести в колеж по-далече от родния град. С всяка стъпка напред към мечтаната самостоятелност обаче, сигурността на дотогава безупречния му характер, започва лека-полека да се пропуква. Проява на смел индивидуализъм ли е категоричността, с която той защитава предпочитанията си? Или на неспособност да се изправи лице в лице с проблемите? Лесно бягство от неща, с които не знае как да се справи? Започвайки като обикновен юношески мемоар, Възмущение неусетно се превръща в много повече, карайки читателят да се чувства като акробат ходещ по тънко въже между невинните юношески лудории и бездната на вечни проблеми като отношенията с другите, отчуждението, страха, неспособността да се изправим пред самите себе си.

Стилът на Рот е guilty pleasure в най-добрия смисъл на думата. Безцеремонното му потъпкване на всякакви табута и директния, прям до голота стил оказват необяснимо привличане, дори когато на страниците се описват нелицеприятни детайли от кървавите дейности на кашерните месари или груби детайли от телесните занимания на сексуално фрустрираните младежи през 50те. Има нещо много истинско и много интимно в начина, по който Рот те кани да навлезеш в света на младия Маркъс и по който леко отгръща завесата към вътрешния свят на някои от другите  персонажи.

Отношенията в семейството, (не)търсенето на място сред връстниците, (не)правилните избори, изненадващо смущаващият ефект на първите сексуални опити и малките камъчета, които в крайна сметка преобръщат колата. Ще успее ли Маркъс да се справи блестящо в колежа, за да бъде посрещнат като офицер на фронта? Или провалът ще бележи съдбата и смъртта на един обикновен редник в американо-корейската схватка? Всичко това ще ви държи с поглед, прикован в страниците на тази малка книга, която се чете буквално за един следобед.

Едно от нещата, които най-много ми харесаха (и може би ще се сторят най-проблематични на други читатели) е това, че някои важни елементи от историята и живота на другите персонажи останаха само загатнати, неизследвани и забулени в тайна. Например защо ослепително красивата Оливия е направила опит за самоубийство и какво се случва с нея след нервната криза? За разлика от омнипотентните разказвачи в книгите,   “нишката”  на второстепенните и дори главни герои в живота ни понякога прекъсва, без да знаем как са продължили нещата за тях по-нататък. Така че “липсващите” и недообяснени моменти поне за мен направиха книгата още по-реалистична и грабваща с отворените вратички, които оставя. Колкото до края- не ми се ще да коментирам, за да не развалям удоволствието от четенето и самостоятелното откриване на посланието, което е синтезирано чудесно в последния параграф на тази книга с възмутително притегателната сила.

Издателство: Колибри

Цена: 14.00