Метро 2033

метро 2033

Метро 2033 е книга, която исках да прочета от няколко години, но по някакви причини всеки път успявах да я пренебрегна в плановете си. В горещите летни дни на 2013, приблизително 20 години преди събитията, описани в книгата, най-сетне се реших да я прочета. В никакъв случай не съжалявам за решението си, но уви, очаквах доста повече.

В случай, че не знаете, мрачната антиутопична рожба на Глуховски придоби почти култов статут сред определени литературни среди и предимно по-сериозните почитатели на жанра, а в последните няколко години и сред геймърските такива. Подари и излизането на няколко добри компютърни игри, които заслужиха позитивни оценки из реномираните сайтове. Като прибавим към това и цялостния процес на написване на книгата (авторът е публикувал глава след глава в интернет за свободно четене), може спокойно да заключим, че книгата  е един вид мини-събитие. Сюжетът е сглобен по приятен и до някаква степен правдоподобен начин: след ядрен апокалипсис единствените оцелели са тези, които успяват да се скрият в огромното московско метро. Без знания за случващото се на повърхността те започват да водят самостоятелен живот, да се обособяват в социални и политически единици, сформирайки собствени закони и правила. Един нов свят, в който всяка станция е отделна държава, лишена от слънчева светлина. Някъде там, в този новосформиран свят, младият Артъом предприема съдбоносно пътуване, което може да промени всичко.

Едно нещо не може да се отрече: Глуховски е изключително интелигентна личност и има страхотна дарба да описва социалните, икономически и политически процеси, случващи се между различните обществени прослойки в границите на метрото. Книгата е разточителна по отношение точно на тези процеси, нещо, което не е точно в плюс за самата нея, но е свидетелство за способностите на автора да изгражда собствен пълнокръвен и жив свят. Атмосферата е ключов елемент на Метро 2033. Случайно или не на корицата пише “Няма изход” и точно това се набива в главата на читателя: тягостното чувство, че главният герой, заедно с останалите си близки хора, а и всички живи обитатели на метрото са обречени, възможност за спасение просто няма, а времето неумолимо изтича. Вграденият у човека страх от тъмното и непознатото се задейства моментално още от първите страници. Много мрак и много страх се прокрадват по тунелите под Москва, а и над тях. Освен това липсата на американизация и опитът за по-философски поглед върху човешката същност, съблечена и лишена от присъщите на 21 век хедонистични черти, но все така капиталистически жадна е нещо, което винаги ми се е харесвало.

Някъде там, в московските тунели, умира и надеждата за наистина качествена книга. Колкото и интелигентен и добър да е авторът, той не може да намери правилния ритъм на произведението. Цялото лутане из мрачните станции омръзва сравнително бързо и съвсем скоро е заменено от…още лутане из мрачни станции. Колкото атмосферична е книгата, точно толкова е и нединамична. За сравнително многото си страници (около 500) действието набира сила в последните 150, докато предишните са заети с циклична повтаряемост на едни и същи действия и диалози, служещи за допълнително изграждане на апокалиптичния свят. Прекалено много безсмислена информация се изсипва от прекалено много страници. Разбирам добре желанието на автора да създаде максимално обширен и плътен свят, но когато сам си заключил този свят в бетонните рамки на едно метро няма как да очакваме чудеса, нали? Ако трябва да съм съвсем честен смятам, че най-интересните и добри глави бяха тези, които се развиваха извън метрото и не бих отказал някое бъдещо продължение, развиващо се на Червения площад.

Доста пропилян потенциал има между страниците на Метро 2033, но дори и със своите недостатъци е книга, способна да предложи качествено изживяване на почитателите на фантастиката и хоръра.

Издателство: Сиела

Цена: 15.00