Вярващият мозък

The Believing brain

Господстващото убеждение сред мнозина е, че хората са съвкупност от две допълващи се части: 1. изначална, независима по никакъв начин от тялото душа/съзнание/личност и 2. физическа обвивка, която е в йерархично подчинение на нашето по-висше Аз. Невробиолозите са главните действащи лица на фронтовата линия в битката с този анахронизъм в мисленето, който е лесен за приемане на емоционално ниво, но същевременно в много отношения е безкрайно неточен и на моменти дори- откровено погрешен. В центъра на вниманието е Мозъкът: тази съвършена изчислителна машина в главите ни, която (за разлика от концепцията за съзнанието като непредсказуем и хаотичен пазител на безбройни системи от вярвания), е добре смазан в хода на еволюцията механизъм, с протичащи в него био-химични процеси. Разбирането на тези процеси и техния произход предоставя необходимата на учените карта за ориентация в необятния свят на човешките убеждения и вярвания.

Майкъл Шърмър, бивш дълбоко вярващ и настоящ скептик per excellence, е автор с много солидна научна кариера зад гърба си, който през целия си живот е запленен от въпросите: В какво вярват хората? Защо? И как се е стигнало до там? Във Вярващия мозък той синтезира десетилетия научни търсения, преплитайки ги с много лични примери от собтсвения си опит и паралели с популярната съвременна култура. Независимо дали става дума за принадлежността към някоя от големите световни религии или по-нестандартни убеждения като вярата в свръхестественото: една от най-важните отправни точки по отношение на формирането на убеждения е, че първо вярваме в нещо и след това на базата на тази първоначална (oбичкновено повлияна от субективни фактори) емоционална нагласа, търсим и сме склонни да забелязваме и запомняме информацията в подкрепа на вече формираното мнение.

В еволюционен план погрешното формиране на убеждения е грешка, която човешкият вид може да си позволи като страничен продукт на много по-важните процеси като учене и приспособяване. Ако да не си направиш правилният извод може да ти струва живота си по-склонен да виждаш опасности дори там, където ги няма като допустима предпазна мярка. Примерът е прост, но логическата формула на мисловния процес зад него се отнася до много по-сложни проблеми. С две думи: ако цената на това да не повярваш на истинно твърдение (този шум наистина е от опасен хищник) е много по-висока от това да повярваш на неистинно (бях сигурен, че са стъпки на хищник, въпреки че не е бил) : в хода на учене и адаптация, започваш да трупаш много грешни изводи, които ако не ти вредят директно, могат да станат много устойчива част от твоите убеждения. В началото е било за прости физически факти, с течение на времето същият механизъм е спомогнал за развитието на все по-метафорични и абстрактни вярвания.

Най-важните процеси свързани с формирането на вяра/убеждение в нещо са Патернизацията и Агентизацията. Първият е свързан с естествената склонност към откриване на повтарящи се смислени модели (patterns) за улесняване на ориентацията ни в сложно устроен свят с множество променливи. В крайния си вариант този иначе полезен подход стига до вярванията на параноиците в световни конспирации, НЛО, тайни общества и др. Вторият процес е свързан с необходимостта от логичен източник на дадено действие, който по възможност да бъде ясен (персонализиран) и външен на нас самите, тъй като на съзнанието ни му е трудно да мисли определени процеси като интегрална част от него. Тук в екстремни случаи се появяват разказите за преживявания извън тялото, духове, аури, духовна енергия и прочие като опит да се обяснят когнитивни конфликти, които често имат физически източник: увреждане или силна болка в съответните части от мозъка отговарящи за зрителното поле и определени видове възприятия.

След подробната биологична обосновка, която авторът ни дава в първите части на книгата, вече сме екипирани с базисните познания за невробиологичните процеси, протичащи в мозъка. Оттам нататък Шърмър ни хваща за ръката и ни превежда през всички атракции на тематичният парк, наречен Човешки убеждения. Има ги конспиративните теории, срещите с НЛО, духове, свръхестествени преживявания и прочие неща, в чиято истинност мнозина са убедени. И интересното е, че далеч, не става дума за глупави и необразовани хора: често някои от най-големите умове на своето поколение, които се занимават с точни природни науки, в свободното си време се увличат по спиритизъм и мистични вярвания. Способността за откриване на смислени модели, която им е помогнала в професионалната сфера тогава играе лоша шега, помагайки им да видят смисъл там, където всъщност го няма.

С много интересни примери, увлекателен стил и здраво стъпил на земята критичен подход, Шърмър ни повежда из дебрите на Вярващият мозък. За мен не бяха никак случайни препратките в книгата към случаите от култовия сериал от 90те: Досиетата Х. Навремето и аз бях запленена от ентусиазма на Мълдър и плаката “Искам да вярвам”. Колкото повече сблъсъци имаш с науката, здравословния скептицизъм и критичното мислене обаче:  не разбираш как лека по лека си се превърнал в Скъли.

Издателство: Изток- Запад

Цена: 23.00