Смях в тъмното

Laughter in the dark

Набоков е един от онези писатели, които могат да хванат най-баналната и изтъркана от житейска употреба тема и да я изтупат от прахта за нов живот. При това в един ярко описан, пъстър и присмехулен свят, в който границите присъстват само за да бъдат престъпваниСмях в тъмното започва като история, която сякаш няма с какво да ни впечатли: Албинус е сравнително заможен мъж с десетгодишен брак зад гърба си, който бива съблазнен от 18 годишната кокетка Марго и бързо оставя стария си живот в името на страстта.

Ехото от Лолита остава само доколкото това е история за връзката между по-възрастен мъж и (както околните я наричат): красивата му “племенница”, все още ученичка.  От тук нататък паралелите приключват, а и в самата история за аферата нищо не се развива точно както сме го очаквали. Набоков сякаш изпитва удоволствие от това да види още колко по-ниско може да падне главният му герой в наивността си и оглупяването пред властта на едно женско тяло. Морални дилеми няма: фаталната Марго не е невинно младо момиче, на което евентуално бихме могли да симпатизираме за това, че разваля семейства заради любовта си. Въпреки поразяващата си красота (с много по-малко финес в книгата от прекрасната Анна Карина в едноименния филм), тя е от жените, които мъжете с радост вкарват в леглото си, но потъват от срам да представят в обществото. Всички освен заслепения от желание Албинус не пропускат да забележат евтиното излъчване на жена, която би легнала с всеки, който може да й даде малко комфорт и пари. Обаче дори и най-наблюдателните не подозират на какви грозни издевателства е способна, за да осребри своите прищявки.

Първите няколко глави се четат с буца в гърлото. “Перфектният” живот на “перфектното семейство” атрофира пред вулгарното самопредлагане на Марго, която е готова да направи всичко, за да се разбере за тайната афера и да отстрани от пътя си пречката, наречена “съпруга”. Следват женски припадъци, разбити мечти и събрани куфари. Не се притеснявайте обаче: на Набоков не му е присъща досадната страна на мелодрамата и успява някак да предаде събитията с черен хумор, доста ирония и увлекателно надникване в мислите и намеренията на всеки от персонажите.

Тегавото усещане скоро секва, както и изкушението да съчувстваш на Албинус. Той сякаш изпитва удоволствие малко по-малко да се превръща в ходещ лакей и чекова книжка на малката си любовница. Без да е директно комичен, Набоков тънко осмива всяко действие на героя си, който попада във все по-абсурдни ситуации, лишен от собствена воля и от дори едно мъжко качество, което да му придаде тежест и истинско присъствие. Четенето на морал настрана, но е трудно да възприемеш като мъж един персонаж, който е до такава степен безхарактерен, че не отива на погребението на собственото си дете, защото малолетната му любовница е изпаднала в истерия, че някой там ще го настрои против нея…

От този тъжен момент нататък, падението на Албинус става не трагедия, а най-обикновен фарс: нечистоплътен, запотен от низки страсти и ухаещ на евтин одеколон. Разбира се, съдбата освен за справедливост, има и силно изразено чувство за ирония, затова любовницата скоро си хваща на свой ред любовник (изплувал неочаквано любим от бурното й минало), с когото решават да изиграят заможния Албинус и да измъкнат каквато сума могат, за да си осигурят за постоянно разточителния комфорт, към който бързо са привикнали. И така лъжите се трупат една върху друга: всички за емоционална и финансова сметка на Албинус.

Макар на моменти сюжетът да заприличва малко на мелодраматичен сериал (нещо оправдано и иронизрано доста добре в последния параграф на книгата), безпощадната дисекция, която Набоков прави на персонажите и яркия му образен стил на писане поддържат непрекъснато жив интереса към книгата. Смях в тъмното се чете буквално на един дъх със своите кратки, но наситени с образи 160 страници. Изкючително увлекателно и изобличително за човешката природа четиво.

Издателство: Колибри

Цена: 12.00

Advertisements