Рога

Horns

Игнейшъс “Иг” Периш се събужда една сутрин с ужасяващо главоболие и махмурлук на мястото, където година по-рано съдбата по зверски начин е отнела живота на любимата му. Освен обичайните напоследък за него жлъч и презрение, под кожата му пулсира и …чифт проправящи си път навън рога. Личните му демони сякаш придобиват физическа форма, но това дори не е най-странното около новия живот, за който се е събудил. Всички около него се държат някак особено, сякаш говорят сами на себе си или по-скоро: сякаш се изповядват сами под въздействието на невидима сила. От всички извира словесен поток от безцеремонна, шокираща истина, която искат да споделят с Иг- техния Personal Jesus. Или по-скоро Personal Lucifer.

На кой ли не му е минавало през ума колко би било интересно за един ден да влезе в мислите на останалите, да разбере всичките им тайни и искреното им мнение за него? Изпълнено в реалността, обаче, това желание е много повече проклятие, отколкото благословия. Много от нещата Иг вече ги знае: целият град мисли, че той е виновен за изнасилването и смъртта на бившата му приятелка и high school sweetheart Мерин Уилямс, с която последно е забелязан да се кара разпалено в крайпътно заведение. Това, за което не е подготвен обаче е презрението на собтственото му семейство, мръстните тайни на примерните граждани, похотливите мисли на свещеника, кирливите ризи на майка му и един куп дълбоко заключени тайни, които рогата сякаш пускат на свобода, за да удавят привидно примерните граждани в помията на собствените им тайни желания. Най-добрата част е, че демоничното в Иг не може да накара никого да мисли или стори нещо, което той сам вече не е помислил или пожелал. Дяволът е просто изкусител и манипулатор, но истинското зло всъщност произхожда от самата човешка природа…

Авторът Джо Хил изплита историята внимателно, давайки ни хапка по хапка само това, което за момента трябва да знаем и държейки ни в напрежение какви ужасни тайни още могат да изникнат за миналото на младежите в малкото градче Гидиън. Рога е от онези противоречиви книги, които задълбават толкова дълбоко в най-лошото от човешката природа, че на моменти ти се иска да захвърлиш книгата настрани с яростен замах (както всъщност направих след няколко особено разтройващи страници), но въпреки всичко скоро се връщаш към написаното, което те държи за гърлото и не те пуска да излезеш от историята. Иска ти са да разбереш още и още за черната тиня, обхванала съдбите на Иг и хората около него: най-добрият му приятел Лий, който далеч не е толкова добър, колкото изглежда; брат му Тери, който далеч не е толкова лош и разбира се: любовта на живота му Мерин, чиято смърт витае тежко във въздуха от първата до последната страница. Нищо не е точно такова, каквото изглежда и дори най-малките и незначителни избори могат да доведат до верижна реакция, до смъртоносно домино, което се разкрива пред очите ни. Джо Хил редува сцени от настоящето със случки от миналото, които постепенно разкриват неизбежния ход на събитията, досущ като смразяващият кръвта ефект на филма Необратимо…

Тук вече е време да споменем, че фамилията “Хил” е само съкращение на презимето Хилстрьом, а фамилното пълното име на автора е Джо Хилстрьом Кинг: син на краля на ужаса, който всички добре познаваме. Татко Стивън може да бъде спокоен: “семейният бизнес” е в много добри ръце. Всяка книга, която болезнено полазва в мозъка ти и въпреки това не ти дава мира докато не я оставиш (последните 200+ страници бяха жадно изгълтани за един следобед); всяка книга, която те кара да ненавиждаш нещо на страниците, но да се чувстваш провокиран да се изправиш очи в очи с него…е добра книга. Дори въпреки онези пресилени свръхестествени елементи, които леко дразнеха – не толкова, защото са свръхестествени, а защото описват въшността на дявола в най-клиширания му почти комиксов вариант. Именно фантазията и свръхестественото, обаче, стоят зад един от най-силните моменти на книгата: толкова добър, че не искам да ви кажа нито дума повече, за да се насладите сами на изненадващото му разкритие.

Интересните моменти в книгата извън заплетения сюжет и човъркането в тъмните кътчета на човешката природа са и остроумните намигвания: споменаване на препратките от музикалната индустрия към дявола  (Sympathy for the devil на Соунс, Devil Inside на INXS, etc) както и късче авто-иронично напомняне за първата книга на Джо Хил Сърце с форма на кутия.

Тези паралели обаче са удобно посочени от преводача в бележките под линия, докато има някои още по-забавни, които като почитатели на жанра сами “уловихме” и оценихме подобаващо. Името на главната героиня Мерин самостоятелно може и да звучи само като ехо от нещо познато, но когато научих, че сестра й се казва Ригън, с дяволско задоволство се уверих, че не е само моето въображение и това наистина е препратка към страхотния роман (вдъхновил едноименния филм) Заклинателят, където Отец Мерин се бори с демоните обладали тялото на малката Ригън. На едно място в книгата се споменава небрежно и едно градче в близост до Гидиън. Името на градчето е Дери и почитателите на Стивън Кинг веднага се усмихват ехидно на това намигване на сина му към града, в който се развива зловещото действие на То…

В заключение ще ви кажем само, че ще е грях да не надникнете в литературното бъдеще на фамилията Кинг с този богохулно висок залог от страна на Джо Хил.

Издателство: Изток-Запад

Цена: 17.00