Тайните оръжия

кортасар

Ах, тези латиноси! Толкова буйни, емоционални, кипящи в делата и думите си, неповторими в действията си. Вземат чаша вода и забъркват буря в нея, взимат лист хартия и го пропиват с чувственост, с нежност, с ритъма на човешкото сърце. Даряват ни с щастие, тъга, смиреност, отделят краката ни от земята и ни карат да мечтаем, да се реем из написаните страници и все още неписания ни живот.

Хулио Кортасар е повече от ярко олицетворение на гореописаното, а защо не и най-яркото. Първата негова книга, която прочитам (творчеството му е огромен пропуск за мен, факт върху който ще трябва да поработя), е сравнително кратък сборник с разкази, всеки от които успя по собствен начин да докосне нещо в мен. Всъщност този човек пише по толкова невероятен начин, че ме поставя в безкрайно незавидна ситуация, а именно: какво точно да напиша за подобен сборник?

Да разкажа сюжета на всеки един от разказите? Предизвикателна и ненужна загуба на време- как да сместя толкова много човешки взаимоотношения, толкова скрити и явни житейски истини в няколко реда? Само ще вметна, че наглед скромните 20-ина страници на един разказ са били способни да вдъхновят не кой да е, а великия Микеланджело Антониони, за да може той да режисира един от своите шедьоври (Blow up, Фотоувеличение). Едно огромно признание от един гений към друг. Какъв съм аз, по дяволите, че да си позволявам да преразказвам нещо подобно?

Цялостната атмосфера в речта на Кортасар, изказът, подредбата на думите в изреченията, подредбата на изреченията на страницата оставят впечатляващо усещане за нещо хомогенно, патриархално. Всичко е там, където трябва да бъде, всяка една дума е постлана на точното място, като незаменима част от нещо голямо. Заменянето й, премахването й, би оставило безкрайна празнина, точно така, както липсващите ноти биха провалили и най-великата композиция. Слава Богу, това просто не се случва. Като малки парченца от голям пъзел думите  се нареждат една до друга и придават форма на героите в този сборник.

Вихрушка от думи, малък ураган, изпълващ сетивата ни. Това е Хулио Кортасар и нищо по-малко.

Издателство: Агата-А

Цена: 16.00