Как бихте реагирали ако учтиво Ви споделя, че съществува книга, която е досущ като създадена от творчеството на няколко прекрасни автори, но в същото време не е писана от нито един от тях? Как бихте реагирали ако обичате качествената литература и разберете, че тази в тази книга има по една щипка Рей Бредбъри и Джон Стайнбек, половин щипка Стивън Кинг от по-добрите му години и две щипки класически Марк Твен? Е, ако това възбужда някакъв интерес, то знайте, че книгата се зове Момчешки живот и е прекрасна!
Първото ми запознанство със сюжета, заемащ любезно задната корица, ми навя доста неприятни и нежелани асоциации с едно друго произведение на същото издателство, чието действие също се развиваше в един необикновен град, имаше наглед необикновени герои и почти необикновено ме отказа от четенето на повече литература. Слава Богу, произведението на Робър Маккамън е точно на срещуположния полюс: увлекателно и съвсем реално приключение, будещо отдавна забравени детски спомени и угаснали емоции, което надскача своите книжни граници, за да се загнезди в моето съзнание като една от най-качествените книги, които съм прочел в последните години. Идея си нямам къде са спали досега българските издателства и как е възможно книга от този ранг да се издава в нашата мила родина 22 години по-късно. Изток-Запад казват “Добро утро”!
Момчешки живот ни пренася в малкото американско градче Зефир в средата на 60-те години на миналия век. Кори Макенсън е дванадесет годишно момче, което заедно със своите верни приятели, колело и семейство, къде поради своята детинска наивност, къде поради чистата случайност се забърква в коктейла от американска действителност на онези години: семейни ценности, расова дискриминация, религия, момичета, училищни побойници, градски бандити, карнавали и дори убийство, което отключва много от последващите събития в книгата. А Кори иска единствено да се наслаждава на всяка секунда от своя свободен момчешки живот. Цялата история е майсторски преплетена, отделните глави на книгата редуват различни тематики, без да дълбаят прекалено много в нито една от тях, но предостатъчни като реално съдържание, за да изградят напълно реалистична представа за малкия американски град от онези години и да попречат да усетите скука дори и за секунда. А при наличието на повече от 600 страници това е сериозен плюс, който не бива да бъде пренебрегван. Повечето фентъзи автори могат да се поучат.
Иска ми се да кажа няколко допълнителни думи за прекрасното пресъздаване на атмосферата в книгата. По мое мнение Зефир е един от най-добре пресъздадените градове в литературата. При това пресъздаден по толкова приятен, ненатрапчив, буквално поглъщащ начин, че всяка страница е като разходка по отделна улица. В това отношение бих сравнил Момчешки живот до някаква степен с Небесните пасбища на Стайнбек. Какво по-хубаво от книга, която те поглъща в себе си?
Героите са интригуващи и до голяма степен колоритни персонажи, напълно подхождащи на града, в който живеят. Започвайки от невръстния Кори и неговите бойни другари, които в една не особено далечна алтернативна вселена биха били първи братовчеди на Том Сойер и Хък Фин, през неговото любящо, но строго семейство, та чак до чернокожото население, представено основно от възрастна дама столетница, наричана просто Дамата и Върнън Такстър, луд (а дали наистина е луд?) и вечно ходещ както майка му го е родила. Това са само съвсем малка част от всички образи, които са разпръснати из страниците. Има още, буквално десетки безкрайно интригуващи герои, които заемат своето място. Всеки един от тях е тежи на мястото си и изглежда жив, с точните действия и точните подбуди за тях. В нито един момент не си помислих как някое действие или някой факт е списан просто, за да запълни място. Не, абсолютно всичко е изградено по прекрасен начин.
Не мога да не похваля и прекрасния начин, по който Маккамън завързва историята с убийството в началото и как в последствие я разплита. Начин, който много от съвременните “трилъри” не притежават.
И все пак, въпреки всичките си неоспорими литературни качества, най-голямата сила на Момчешки живот се крие другаде. Тя притежава магическа сила: магическата сила да те върне назад в едно друго време, лятно и топло, пропито с чисти детски мечти и емоции. Време когато все още играехме по улиците на града, карахме раздрънканите си БМХ-ове, прибирахме се с раздърпани тениски и скъсани дънки и давахме последните си левчета, за да отидем на единствената прожекция в местното кино. Време, в което сами не сме осъзнавали колко свободни сме били.
Ако и Вие имате такива спомени или просто искате да прочетете една прекрасна книга…вече знаете какво да направите.
П.П. Корицата на книгата е прекрасна (не знам колко пъти вече се наложи да употребя тази дума), но един по-близък поглед ме наведе на въпроса: художникът виждал ли е някога колело в живота си? 🙂
Издателство: Изток-Запад
Цена: 21.95
Ловци на книги 