Поколението F

Generation F

Поколението F  на Максим Бехар e толкова (не)забравима и провокираща мислене, че чак сега (половин седмица след като я прочетох) се сещам да седна и да напиша нещо за нея. Идеята да се изгради социо-културен профил на сегашното технологично напреднало поколение, което живее втори живот във виртуалното пространство на социалните медии всъщност е много интересна и има доста потенциал. Тази концепция би могла да се превърне в едно много интересно четиво, ако беше подхваната малко по-сериозно, по-систематично и със значително по-дълбоки познания в области като антропология, социология, поведенческа психология и тн. Да не говорим за специфичния маркетингов потенциал на  цяло едно глобално поколение таргет клиенти, които са страстни потребители на социалните медии, който незайно защо за един PR експерт е пренебрегнат за сметка на един куп разхвърляни лични мисли и впечатления (пак предимно от личен опит, без кой знае какво позоваване на други авторитети освен на Пол Холмс) относно новото поколение и ролята на въздесъщия Facеbook в него.

Но да започнем отначало: малко пресилено е изобщо да наречем книга едно разхвърляно есе от 107 страници със шрифт 14/16 (скандално голям дори за мен, която не съм чак такъв font size nazi като  ). Заедно с публикуваното интервю с автора и серия допълнителни факти за социалните мрежи, текстът главоломно набъбва до внушителните…147 страници. Нищо чудно, че една от тезите на Максим Бехар е, че един ден писменият текст ще стане напълно излишен и всичката комуникация ще се извършва чрез обмен на видео материали: Поколението F e схематична, неособено структурирана и фрагментирана, че по-скоро прилича на много дълъг Facebook note или серия кратки блог постове, отколкото на сериозна книга, поставила си за цел да представи пронициателно четиво за промените, донесени от социалните мрежи и технологиите. Ако действително искате да прочетете мнението на човек с много опит в ползването на социалните мрежи за бизнес цели и задълбочен поглед върху това как те променят мисленето на хората, направете си услуга и потърсете в Amazon Pre-Commerceнаистина проникновена, солидно аргументирана книга от Боб Пиърсън (бивш VP Corporate Communications в Dell, сега в W20), която няма претенциите да дефинира цяло поколение, но за сметка на това може да ви каже много повече за него от Поколението F, чието най-добро постижение като книга е графичното оформление на главите и корицата.

В англосаксонската образователна школа, никой няма да приеме насериозно текста ти (не говорим за художествена литература, разбира се), ако той не следва ясна структура: формулиране на теза, постепенно аргументиране и разбира се: споменаване на контра-тези и оборването им с още аргументи. Тук няма такава яснота: основната теза се формулира след като по нея вече са поместени няколко интервюта/есета с известни българи (много от които не е изобщо ясно защо е трябвало да се изкажат, предвид сферата им на дейност. Най-вероятно са подбрани просто на принципа: известно лице в публичното пространство). След това се скача хаотично и дори без плавен преход (все едно четете bullets в презентация) на различни аспекти от развитието на социалните мрежи и на социалните промени, които технлогиите предизвикват в обществото, без реално да се изложат по-солидни аргументи за нито една от иначе интересните теми, които се загатват мимоходом. Сякаш в подкрепа на мантрата си за по-малко писмена комуникация, книгата отказва да е истинска книга, а следва насоките за онлайн писане: кратко, бързо за “четене по диагонал” и възможно най-неизчерпателно. След като обаче иска да е книга, Поколението F, трябва да се примири да бъде мерено по аршина на книгите, не на кратките онлайн текстове.

Ако се върнем към съдържанието: контра тези почти няма (с изключение на есе/интервю с Ники Кънчев, който единствен споменава за нарасващата тенденция Facebook да губи своите позиции сред мадите. Реално влиянието му да отслабва значително пред публиката на Запад, която е все по-фрагментирана в нишови мрежи по интереси). В добавка към това Facebook е определен едва ли не за най-голямото чудо на човешката цивилизация. Да не говорим за безумно негражданската теза, че Фейсбук вече е Агората на съвременното общество и промените в политически аспект могат да бъдат осъществени от дискусиите онлайн вместо от митингите и политическата активност на улицата…В добавка към грубите грешки:  според г-н Бехар във Facebook “няма никакви опастности”, въпреки че през последните години рекламодателската практика и ползването на лични данни от компанията на Марк Цукърбърг многократно изправя на нокти редица анализатори на Запад, които изразиха сериозни морални съображения спрямо някои практики в социалната мрежа.

В този ред на мисли бях сигурна, че рецензиите за книгата извън България да са много критични. За моя изненада имаше само позитивни потребителски reviews в Amazon, но когато се вгледах по-внимателно осъзнах, че има доста необичайни неща у тях. Меко казано странно е хора от други държави да са толкова екзалтирани за книга, която на 50% е посветена на силно субективни мнения на български звезди. Още повече, че останалите 50% съдържание нямат ясна таргет аудитория: хората, които истински са запознати с това, което се случва в социалните мрежи, вече са чели всички изложени тези на Бехар при това много по-подробно развити в известни и реномирани онлайн издания като Warc.com, а незапознатите с темата едва ли могат истински да вникнат в нея с оглед на набързо нахвръляната без много background информация и липсата на подробен анализ, на мястото на които има колкото искате количество лично мнение и смели прогнози за бъдещето. За всеки с по-набито око е очевидно, че рецензиите на читатели “чужденци” в Амазон чисто и просто не са истински: всичките са между 2 и 3 реда текст от профили, които са писали рецензия само и единствено за тази книга. Всеки, който ползва този сайт в секцията за закупуване на книги знае, че надеждни коментари има от хора, които и преди са писали за най-различни книги/продукти и най-вече: че когато рецензират някое заглавие, хората там се стараят да напишат поне параграф с различни аргументи, а не просто 2 изречения. Единственият извод, който мога да си направя е, че тези позитивни реакции с голи суперлативи са изфабрикувани, при това по не особено находчив начин.

Освен цели 3 часа от времето си (продължавам да се чудя защо е издадено като книга, а не като специален брой на Капитал Light например), загубих безвъзвратно и 12 лева. По-добре прегледайте секциите Social media в сайтове като Slate , Warc  и Маshable.com. Освен че знаят какво говорят, авторите им също така пишат доста добре.

Издателство: Enthusiast

Цена: 12.00