The Terror

* Тъй като книгата беше прочетена на английски език в текста ще отекват фриволните ми преводачески умения и някои оригинални имена.

Дълго време си мисля с кого точно мога да сравня Дан Симънс: богът, геният на съвременната фантастика, дарил ни не с един, ами с цели два невероятни фантастични епоса и още цял куп други книги, които никой не иска да прочете, за да не си развали вкуса. Завинаги записал името си в световната литература със сагата за Хиперион и донякъде с епоса Илион/Олимп (по мое мнение по-качественото произведение), той упорито не успява да достигне шеметното си ниво на писане в нито една друга своя книга. Все още не съм прочел Лешояди, но след The Terror червата ми се обръщат при видa на книга от 1000 страници. Седя, мисля, и тъй като съм запален любител на киното в главата ми изплува името на Ридли Скот. Режисьор, завинаги оставил името си в киното с 3 гениални филма и още 300 други, които спокойно може и да пропуснете. В известен смисъл Дан Симънс е литературният еквивалент на Ридли Скот: всеки чака следващото му произведение, само и само да се плесне по главата след като го прочете.

The Terror се базира на съвсем реалната голяма арктическа експедиция на Джон Франклин, която е потеглила от Англия през далечната 1845.  Участващите два кораба, Erebus и Terror, заедно с екипажите им, наброяващи общо около 130 души, са загубени завинаги. И до ден днешен не е сигурна съдбата на експедицията, но за да не спекулирам или преразказвам известни факти излишно: всеки може да се поинтересува, историята определено е интересна. Това, което интересува читателя е, че Дан Симънс предлага своя версия за събитията: мрачна, кървава и загадъчна. Заседнали в северните ледове на екипажите се налага да се борят с нещо далеч по-страшно от ужасяващия студ, привършващите провизии или непрогледния мрак на зимата. Нещо тайнствено ловува и оставя след себе си единствено кървави остатъци. Времето неумолимо тиктака и възможността за спасение става все по-малка…

Първото нещо, което се набива на очи е титаничният обем на книгата. Английското издание е 950 страници, написани с малък шрифт. Ако не успеете да я дочетете, винаги може да убиете някого с нея. В никакъв случай не я оставяйте на високо в своята библиотека, има реална възможност да падне на главите Ви и да убие Вас! Шегата настрана: The Terror е кошмарно голяма книга, която отново показва грандоманщината на Дан Симънс и невъзможността му да приключи своята история в правилния момент. Всичко, което книгата може да предложи като действие и стойност е напълно достъпно в първите 300 страници. Всичко след това може да се опише като “порочен кръг” от действия: редуват се описания на студа, на снега, на корабите, на жертвите, на свършващите провизии, на снега, на студа и т.н. Липсва разнообразие, липсва реално развитие. Цели пасажи са истинско мъчение за четене, затова се запасете с шило за лед, ще ви трябва. В крайна сметка това е най-големият проблем на произведението: титаничен обем, който рефлектира върху всичко написано. Наистина качествени моменти има, Симънс далеч не е случаен автор и качествата му прозират съвсем ясно на няколко пъти, но биват бързо заровени под огромното количество излишен материал.

На другата, макар и по-скромна страна на монетата, изпъкват няколко неща: тягостната атмосфера и  кървавите убийства. Извън откровения хорър, вихрещ се в повествованието, The Terror е ужасяваща приказка за оцеляването в смъртоносни условия, за готовността и решимостта на човешкия индивид да се бори до самия край, дори и без лъч надежда на хоризонта, за заобикалящата  и бавно задушаваща лудост, за липсата на изход. The Terror е изключително тягостна за четене книга и съм сигурен, че феновете на качествените хоръри ще оценят това. Няколко от моментите в книгата са сред най-добрите в жанра си. Побиват ме тръпки щом се сетя за масата, върху която корабният доктор извършва животоспасяваща операция на напълно обезобразен моряк, детайлите, в които навлиза Симънс, за да опише всичко това. Чиста класа и задоволяващо удоволствие за почитателите на жанра. Книгата не залага на първичния човешки страх от тъмнината, не си играе със сетивата по онзи толкова клиширан начин, в който героите се лутат из мрака, без да знаят какво ще ги сполети. Не, тук авторът не губи излишно време, а направо ни впуска в ужасяваща човешка касапница. Пригответе се за доволно количество откъснати крайници и разхвърляни вътрешности.

Струва ли си The Terror? Ако беше с около 600 страници по-къса щях да я препоръчвам горещо и страстно. В този си вид си струва единствено за истинските почитатели на Дан Симънс, които така или иначе не се нуждаят от псевдо-ревюта, за да си купят поредната му книга и истинските хорър фенове, които ще оценят ужасяващата история на тази експедиция. Всички останали спокойно могат да пропуснат тези хиляда страници.

Издателство: Little, Brown and Company (скоро ще излезе на български от Изток-Запад)

Цена: от Амazon беше десетина долара, на български: неизвестна