Когато любовта срещне страха

kogato-lyubovta-sreshtne-straha

По принцип никак не съм почитател на т.нар книги за самопомощ. Според мен готовите заучени фрази и техники за щастие помагат основно на авторовата банкова сметка и е много по-лесно да напишеш нещо, отколкото то да бъде приложено в реалния живот. Да не говорим за псевдодуховни мантри и полуготови мъдрости за претопляне вкъщи в стил (сложете името на съответния аржентински автор). Откъсите от “Когато любовта срещне страха”, които прочетох онлайн, обаче залагаха на много по-интересно задълбаване в човешката психика и реших да дам шанс на непознатия за мен автор от италиански произход Дейвид Ричо.

Темата на книгата е доста универсална, защото едва ли има някой, който поне веднъж в живота си да не се е разочаровал от отношенията си с хората: независимо дали става дума за работни, семейни отношения, предоверяване на недоброжелателни приятели или попадане на крайно Неподходящия човек – последиците от предаденото доверие  остават като неприятно ехо дълго след като проблемът е останал назад в миналото и понякога може да подкопаят много по-добри отношения със страховете, които таим в себе си след неприятните изживявания.

Макар лично на мен да не ми допадна много самия стил на писане на Ричо, в Когато любовта срещне страха има много ценни съвети: не само за справянето с конкретни страхове, но и за цялостното израстване в начина на мислене и поведение, което е необходимо, за да се отърсим от детинските страхове, които нарушават способността ни да мислим и да се държим като възрастни. Единственият начин да се превърнем в зрели, стабилни и завършени личности не е да бягаме или да се правим, че проблемите не съществуват, а да се обърнем и да ги посрещнем лице в лице. Head on, колкото неприятен и страшен да ни се струва сблъсъкът. 

Ричо дава множество инструменти и техники за изправяне лице в лице със страховете и проблемите, но и доста категорично изобличава незрялото и невротично поведение с твърдението, че справянето с него е само и единствено задача на този, който се страхува, не задължение на останалите около него. Разбира се, колкото по-разбираща, балансирана и положителна е средата ни, толкова повече енергия и подкрепа имаме да се борим, но това е само плюс, не задължително условие за пътя, който сами трябва да извървим. Акцентът върху работата със себе си е огромен и ако разчитате на готови бързи рецепти за подобрение в духовен вариант на популярното “Искам да отслабна за 2 седмици без диета, ядейки торти и без никакъв спорт” – забравете. В тази книга се говори за много, много сериозни битки, в които може и тряба да влезете абсолютно сами, и които ще напуснете като по-уравновесени, по-завършени и зрели хора. С немалко вътрешна радост осъзнах, че реално до много от нещата съм стигнала сама преди да прочета книгата и много от съветите на Ричо се припокриваха с изводи, които от личния ми опит са се промъкнали  за човешките взаимоотношения  и личния принос на нашето поведение в тях. Разбира се, имаше и много нови неща, които превърнаха четенето на книгата в особено полезна храна за размисъл върху нови и интересни гледни точки.

Не си мислете, обаче, че споменатите по-скоро предизвикателства към вътрешния ни свят са едва ли не под формата на военен наръчник. За да смекчи някои от наистина нелеките истини, пред които трябва да се изправи читателя, авторът добавя към психологическата терминология и терапевтичния подход множество източни мъдрости от будисткото учение, съчетани с цитати от прочути писатели и поети (най-вече Емили Дикинсън), които целят да те въведат в темата по максимално задълбочен и медитативен начин. Макар да ми харесаха този тип цитати и някои от тях наистина да бяха въздействащи, изпадах в праведен научен ступор всеки път, когато “Вселената” се споменаваше като главно действащо лице. За “единението” с нея дори няма да коментирам, както и параграфите, в които се правеше разбор на пасажи от Библията…Сигурно изкушените от духовните практики и религията ще оценят тези отклонения, но ако искате да четете реални, рационално издържани аргументи без пълнеж от езотеричен захарен памук между тях: може щедро да прескачате тези параграфи. Лично аз мисля, че книгата само би спечелила ако те бъдат премахнати в полза на много по-научно обоснованите пасажи за интегрирането на плашещите ситуации, изправянето срещу фалшивата представа за Аз, заучените роли, които Страхът взима или зад които се крие, и прочие много по-интересни и неща.

Като цяло единствената ми критика е към ненужните езотерични отклонения и склонността на Ричо като терапевт многократно да повтаря едни и същи тези или да казва по различен начин едно и също нещо 5-6 пъти в размките на една глава с цел пълно интегриране на информацията от страна на читателя. Абстрахирайки се от тези неща: в книгата има изключително ценни съвети и тя предоставя безпощадно прям поглед към дебрите на човешкия страх и към необятните възможности, които ни се отварят, когато се научим по зрял начин да се справяме с него.

Издателство: Изток-Запад

Цена:  12.00