Хлапета

kids

След 18% сиво, който ме очарова с образния си фото-език и увлекателната история, имах един доста дълъг период, който премина в четене основно на чужда литература, без книги от български автори (Поколението F честно казано не го броя за книга). Наскоро реших да се върна към родната литература със случайно попадналата в полезрението ми книга Хлапета – история за две момчета и две момичета, чиито съдби се преплитат по време на едно изпълнено със странни събития (отчасти) Смолянско лято с мистериозен черноморски полъх.

 На ниво синопсис звучи приятно и неангажиращо. Даже за момент сюжетът предизвика асоциации с  юношеския чар на The body от Стивън Кинг и с голямо любопитство запреслиствах страниците. Уви. Единствената прилика е, че филмирането би направило по-голяма услуга на тази книга от прочитането й. Има елементи, които ще стоят по-добре на малкия екран – особено неограниченото количество жаргонни диалози, които звучат като запис на разговорите между всички средностатистически тийнейджъри с доволно количество уличен хумор. Напълно я виждам като теленовела на БНТ, но в литературния й вариант неведнъж се хващах как потръпвам (Не от страст, бел. Авт).

 По принцип поотделно обичам всички елементи, включени  в книгата: наличието на история в историята, свръхестествени елементи, вплитане на препратки към реални личности, произведения и литературни герои от прочути творби, спомени от младежките години. За да сработи комбинацията от всички тези неща, обаче, те трябва да са обединени от силна концепция с много ясен и въздействащ замисъл в противен случай става любимото ядене на Алф- „всичко на миш-маш с всичко отгоре“.

 Гарванът на Едгар Алън По, Сократ, Арагорн, ефектът на пеперудата, Чернобил, „Вечери в Антимовския хан“…you name it. Когато Санчо Панса проговаря на перфектен български и турски вече отдавна нищо не може да те изненада. Особено след като Санчо вече е обсъдил…глобалното затопляне…Оценявам силно пародийните елементи и т.нар camp хумор, но някак си сюжетната нишка с важна приключенска мисия, на който набляга книгата налага да се избере дали останалото ще е лежерна хумористична смесица от един куп познати персонажи с щипка БГ действителност или сериозен опит за приключенска литература с отдаване на почит към значими автори и герои. Пътят по средата поне за мен не работи.

 Най-големият проблем е, че няма никакъв фокус, което разваля хубавото впечатление от някои наистина интересни идеи и очевидно богата обща култура на авотра и любов към книгите и литературата. Диалозите на жаргонен уличен език („Ей, келеш“, „Ще те пребия“) са нормалният език на хлапетата, но съжителстват странно и неестествено с философските отклонения и препратките към класическата литература, прекъсвани от нищенето на политиката на прехода и до болка познатата ни българска действителност – пътуването с градския транспорт, значките на СДС и чевермето. На фона на всичко това се прокрадва и хилядолетна легенда, история с духове и един куп други отклонения. В крайна сметка четенето беше еквивалентът  на това как баща ми гледа 6 филма едновременно по телевизията, непрекъснато превключвайки каналите помежду им.

 Ако се вземат отделните елементи- хумористичния поглед върху някои битови ситуации, очевидната любов и носталгия по детството в малкия град и усета към приключенското, щеше да се получи приятна книга за няколко хлапета. Както се случваше и в киното ни доскоро-  вместо да наблегнем на добре разказаните силни и простички истории, като че ли се опитваме да кажем наведнъж всичко, да съберем на едно място всички послания, препратки и сюжети, които някога са ни направили впечатление и да отдадем почит на всички западни образци и класики, вместо просто да поднесем нещо с ясна простичка идея, самобитно, въздействащо и истинско.

Издателство: Хермес

Цена: