Вече на няколко пъти не мога да сдържа в рамките на студената обективност своето все по-задълбочаващо се увлечение по испаноезичните автори от двете страни на Атлантическия океан. Роберто Боланьо ме заинтригува още с Телефонни обаждания, но хипнотичната псевдодокументална атмосфера на Отдалечена звезда ме спечели окончателно.
Малко преди преврата на Пиночет в Чили група младежи нищят своите литературни пристрастия и боготворят писмените откровения на модерните чилийски автори в рамките на два поетични кръжока. Най-необичайният участник в тези сбирки Руис-Тагле печели жените с мистериозната си красота и отчуждава мъжете с учтивата си, но непроницаема дистанцираност от всичко и всички около него. Политическите превратности на историята разделят разказвача Aртуро от останалите (с изключение на близкия му приятел Бибиано, с когото поддържат връзка писмено) и книгата се прокрадва като пипала в различните посоки, в които ги е отвела съдбата. Пипала, лепнещи от кръв и мастило, потопени в дълбоките води на тайната, която Руис-Тагле (по-късно появяващ се като Карлос Видер) крие.
Видер, който в последствие се появява отново и отново с най-различни имена е съвършеното въплъщение на думите Tiefe Wasser sind nicht still. И не- немският не е случаен. С всяко следващо подръпване на завесата на неговите тайни, Карлос Видер става едновременно все по-магнатичен и все по-отблъскващ. Усещах едновременно как сърдечният ми ритъм се учестява и едновременно с това сякаш някой инжектираше ледени кристали в кръвоносната ми система с всяко следващо разкритие около патологичните представи за изкуство и изкупление, които извираха от страниците. На моменти се сещах за любимия филм Cigarette burns на Джон Карпентър, където по същия начин детективското търсене на една творба на изкуството затъваше все по-дълбоко в човешката яма от мрачни нездрави творчески пориви.
Не искам да издавам повече, защото именно изненадващата смяна на ритъма в тези моменти грабваше изведнъж за гърлото, докато през останалото време Отдалечена звезда изглеждаше просто като лични спомени от колоритни времена за чилийския политически и културен живот. Страстта на Боланьо към литературата е помитаща и изброяването на значими и влиятелни поети и автори на моменти се отклонява от сюжета в своебразна лаконична антология на чилийската поезия и световната проза (има страници, в които бележките под линия с повече от самия текст).
Като цяло Боланьо е от онези автори, които поставят вододела между добрата литература и пресиленото-да-изглежда-като-добра-литература писане. Без излишни словесни украшения и ефектни писателски клишета, семплият му стил разчита много повече на размаха на въображението, на неочакваните и необичайни съдби на героите и на едно поразително усещане за сурова фотографска достоверност. Псевдодокументалните му истории са до такава степен живи на страниците, че въпреки нереалните обрати в живота на героите, съвсем инстинктивно първото, което направих, след като затворих книгата беше да проверя дали това всъщност не са преразказните съдби на реални хора.
Отдалечена звезда и Карлос Видер оставиха дълготрайна следа у мен. Нямам търпение да прочета 2666.
Издателство: Рива
Цена: 14.00
Ловци на книги 