За фотографията

file_585_30

Сюзан Зонтаг е един от най-впечатляващите критични умове на ХХв. със сериозна изследователска дейност в областта на философията, етиката, метафизиката и теологията в Харвард. Автор е на няколко филма, художествена литература и голямо количество монографии и критични есета. За фотографията е нейното отдаване на почит към фотографското изкуство, интелектуално потапяне под повърхността на образа, просмукано от исторически, философски и естетически прозрения за фотографиите като обезсмъртени моменти в ръцете на техните автори.

Зонтаг е интелектуалец par excellence, който стига далече отвъд визуалните конвенции, заигравайки си с контекста, посланието и интерпретацията на уловените от фотографа мигове живот. Книгата й е своебразна енциклопедия на някои от най-значимите фотографи в историята, примесена с брилянтни социални прозрения, антропологични търсения и стил на писане, който ще ви очарова и потопи в теми, върху които може би никога не сте се замисляли, наслаждавайки се само на естетическата стойност на фотографските творения. Ако сте от хората, които скачат като ощипани при споменаването на по-сложна аналитична терминология:  Зонтаг със сигурност не е вашият автор, а брилянтните й интелектуални търсения определено заслужават публика, която да я оцени и да се наслади на пиршеството от гледни точки, които тя представя.

От страницити се прокрадват : Американската история запечатана на плаки от непоколебима искреност; борбата на фотографията да бъде призната за творческо изкуство равно и дори превъзхождащо живописта, а не просто механично улавяне на образ; тесните връзни на Надар с импресионистите; изграждането на различен поглед върху живота с изследователската страст на фотографите, както и етическите проблеми пред военните фотографи и заснемащите конфликти (“да помогна ли на това горящо дете, или да снимам трагедията, за да може обществото, алармирано за тези зверства да осъзнае безсмислието на войната и да спаси много повече деца вбъдеще със създадената гражданска позиция срещу насилието?”)…Виждаме как чрез светлината и модела, апаратът улавя и изгражда на свой ред представите за красота, но ни се показва и Обратната страна на естетиката: уродливото, плашещото, отхвърленото като мяра за един различен вид красота, такава каквато я вижда Даян Арбъс, например, или каквато е конструирана в зловещия Wisconsin death trip на Майкъл Леси. Останалото са препратки към киното, литературата и популярната култура, които са истинско удоволствие за четене и превръщат За фотографията в задължително четиво за всеки читател със задълбочен интерес към визуалните изкуства.

200(5)

Единственият недостатък е липста на илюстративен материал: пълноценното четене е невъзможно без ежеминутни проверки на многобройните автори и конкретните споменати снимки, за да може читателят да следи наистина с внимание детайлите и акцентите, които се обсъждат. Дори за най-известните автори и снимки е невъзможно напълно да се насладиш на текста само по спомен. Това, за съжаление е трудно постижимо от издателска гледна точка, защото пантеонът от фотографски божества, за който говори Зонтаг би бил разорителен разход ако трябва да се заплатят правата за ползване на всички тези фотографии. Затова малък съвет: четете близо до компютъра или мобилно устройство с бърз интернет.

Иначе ето няколко интересни примера за проницателния поглед на  Зонтаг към и отвъд обектива:

снимането изгражда хронично воайорско отношение към света…

Докато ей там реални хора се избиват или убиват други реални хора, фотографът стои зад своя фотоапарат, създавайки частица от друг свят: света на образите, който се кани да ни надживее всичките…

През последните десетилетия ангажираната фотография допринесе за притъпяването на съвестта поне толкова, колкото и за нейното пробуждане. Нравственото съдържание на снимките е крехко…18_sfmoma_exposed_29_browne

Фотографът е свръхтурист, своего рода антрополог, който посещава всякакви туземци и се завръща с пресни новини за техния бит и необичайни одежди. Фотографът винаги се стреми да колонизира нови и все по-нови преживявания или да открива нови ракурски на познатото…

Фланьорът (oт фр. скитащият, бродещият) е привлечен не от официалните реалности на града, а от неговите най-тъмни и потайни кътчета, от неговите отхвърлени обитатели- онази неофициална реалност зад фасадата на буржоазния живот, която фотографът улавя така, както детективът улавя престъпникът…”

Издателство: Изток-Запад

Цена: 12.90