Хиперион / Падането на Хиперион

Хиперион

Хиперион и останалите книги на Дан Симънс от сагата за мистичната планета (в новото издание на Бард са събрани два тома: 1. Хиперион и Падането на Хиперион и 2.  Ендимион и Триумфът на Ендимион ), почти веднага след издаването си се нареждат сред модерните класики на научно-фантастичната литература. С прочитането още на първата част, читателят може да бъде сигурен, че това е абсолютно задължително заглавие за любителите на sci-fi жанра. От една страна, за този култов статус допринася дар словото, което Симънс има като един увлекателен разказвач, но дори по-ключов за успеха на романа е епичният размах на въображението, с което авторът изгражда многопластовата вселена, в която героите се отправят на своеобразен “Кръстоидно”-носен поход. И разбира се: мистичният образ на въздесъщият Шрайк. Честно казано това е една от най-трудните рецензии, които съм писала, защото има толкова много в тази книга, че е почти непосилно да събереш всичко, което може да се каже в един кратък текст.

За още непосветените в необятната вселена на Хиперион, накратко сюжетът е следният: в (не)далечното бъдеще Старата Земя е унищожена и човечеството е колонизирало огромен брой планети, обединени под властта на Хегемонията. Изкуственият интелект е разработен до технологични висини, които биват (само)управлявани от ТехноЦентъра (the TechnoCore),отговорен за контрола не само върху високотехнологичните изобретения, които хората използват, но и за Инфосферата: своеобразна смесица от колективно съзнание и свръхразвит Интернет, връзката с който осигурява свръхбърз достъп до всичката налична информация, администрирана от ТехноЦентъра в рамките на Хегемонията. Извън тези официални граници обаче има неколонизирани светове, неподчинени на властта на тази корпорация (в оригинала става ясно, че начело на Хегемонията е президент – “CEO на компания”, а не президент като “държавен глава”), т.нар Прокудени (The Ousters). Именно заплахата от инвация на Прокудените на далечната гранична планета Хиперион е отправната точка на разказаната история. Митичното създание Шрайк (нещо като смесица от хуманоидно тяло, облечено в Железния трон от Game of thrones) обитава планетата и е свързано с енигмата на Гробниците на времето: фиксирани в пространството, но обвити в поле от променящо се време, на границата между настояще, минало и бъдеще. Според предсказанието макар Шрайкът да сее смърт, той може да изпълни повеленото му от този поклонник на култа към него, който съумее да оцелее. Цялото това въведение всъщност “свързва основните точки” на история, която читателят успява да сглоби по-нататък в процеса на четене, иначе началото на романа представя групата от 7 поклонници, избрани да се отправят на мисия към Хиперион и митичния Шрайк, Господарят на болката.

Първата част на сагата следва класическата структура на късни средновековни романи за пилигрими/поклонници, отправили се на път, разказвайки своите различни истории- за свещеника, войникът, поетът, ученият, детективът, консулът плюс капитанът на кораба, с който се отправят към Хиперион. Това отдаване на почест към структурата на Кентърбърийски разкази на Чосър и пространните препратки към творчеството на английския поет Джон Кийтс са неизбежен литературен homage за Симънс, който е завършил Английска литература и филология и с удоволствие вплита много от познанията си в историята, създавайки допълнителен контекст за всеки, който забележи тези намигвания. Например, името на вечно пияния поет Мартин Силенъс е взето директно от гръцката митология, където Силений е спътник и ментор на бога на виното Дионисий. Фамилията на Брон Ламиа също е взета от гръцката митология, а иметната на военни, планети, космически кораби и градове за безкраен каталог от препратки към “Старата Земя”. Няма да пропуснете нищо съществено от историята, ако не схванете всички тези намигвания, но определено ще имате по-пълноценно изживяване, ако ги забележите и им позволите да добавят своите пластове към историята. Но да се върнем към основния разказ…

hyperionFall of Hyperion Front Book Cover

Различните истории, поднесени в първата книга от поклонниците не само спомагат да опознаем по-добре персонажите и да се почувстваме ангажирани с мисията на всеки един от тях. Всъщност чрез множеството им гледни точки и детайли от биографиита им, Симънс индиректно гради сложната политическа история и структура на съществуващата човешка цивилизация, а конфликтът с прокудените и Култът към Шрайка придобиват все по-ясни очертания, докато ги сглобяваме като пъзел в процеса на четене. В добавка към това: Хиперион се превръша в няколко отделни книги с най-различен жанр, които се сглобяват в една метакнига, обединяваща смислово всичко прочетено досега. Разказът на отец Хойт е класическа приключенска новела с елементи на свръхестественото и полунаучни опити за неговото обяснение; разказът на Касад е необикновена любовна история, чийто смисъл откриваме напълно чак в Падането на Хиперион. Историята на Брон Ламия е вълнуваща смесица от детективските романи на Реймънд Чандлър и атмосферата на Blade runner с противоречивия характер на Изкуствения Интелект, и т.н, и т.н.

Симънс наистина впечатлява с овладяното си писане в толкова много различни жанрове, но истински впечатляващата и отнасяща главата на читателя част от историята идва постепенно с навлизането на Гробниците на времето в сюжета и разбира се: с директните сблъсъци със Шрайка, описани по първокласен начин от Симънс. Митология, религия, политика, морал, приключение, Създатели и Изкуствени интелекти, игра на Бог, мистика и ужас се вплитат в един Гордиев възел, който не е много лесен за разплитане, но се отпечатва задълго в читателското съзнание. Сагата за Хиперион заслужава напълно статуса си на научно-фантастична класика.

Издателство: Бард

Цена:  25.00