Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

Hundraåringen som klev ut genom fönstret och försvann

Съвсем наскоро писах, че не харесвам смесването на прекалено много препратки към известни личности в рамките на конкретен разказ за нечие приключение. Четейки дебютния роман на Юнас Юнасон, обаче, осъзнах че ако това е направено с наистина майсторско чувство за хумор и изпипан до най-малките детайли сюжет- нещата значително се променят. Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна е ярък пример за добре изграден пародиен хумор- единствения начин успешно историята за главния герой Алан Карлсон в чийто живот, в епизодични роли неочаквано нахлуват почти всички значими личности от изминалия век: от Сталин и Мао Дзедун, през Чърчил и Труман  до генерал Франко. Или може би е по-правилно да се каже, че Алан нахлува в техния живот (и политически схеми) с гръм и трясък. Буквално…

Но да започнем отначало: кипящият от живот и имунизиран срещу житейските тревоги столетник Алан Карлсон решава да се измъкне от старческия дом и да се поразтъпче по случай рождения си ден. Невероятният му талант да се забърква в необичайни ситуации успява да го забърка в кражба на куфар с милиони крони, принадлежащи на престъпна организация, убийство по невнимание и едно чудно напиване с водка още през първите 24 часа. Всичко това докато още е по пижама и пантофи. Всяка среща с нови хора води до допълнителни и безкрайно комични неприятности, докато в някакъв момент в импровизирания антураж на Алан за няколко дни вече са включени изпечен мошеник, полулекар-полулитератор, псуваща дама на средна възраст и…нейната слоница Соня. Абсурдността на целия този сюжет дори бледнее пред ретроспекциите от живота на Алан, които показват, че гореспоменатото приключение  е една от най-спокойните и лишени от събития случки на фона на бурното минало на столетника.

Като един своеобразен Форест Гъмп, Алан преминава през ХХв, попадайки между зъбчатите колела на постоянно променящия се политически и социален пейзаж. Независимо в колко тежки ситуации попада (войни, революции, атентати и дори затвор в съветски трудов лагер), Алан Карлсон никога не губи оптимистичния си поглед върху живота и неизменно следва своята философия Нещата са такива, каквито са, и каквото има да става, ще ставаАко има и подслон над главата и чаша водка за утоляване на жаждата, честно казано всички проблеми избледняват. Заставайки ту на страната на комунисти, ту на монархисти, ту в подкрепа на Щатите, ту давайки ценна информация на СССР, криволичещият житейски път на Алан показва абсурдността на човешките битки за власт и надмощие. В добавка към това непринудеността и несломимия му дух носят едно непоправимо оптимистично настроение. Дори когато третира особено чувствителни елементи от съвременната история, авторът Юнасон съумява да извлече хумор и сатира там, където никой не би предположил, че могат да бъдат намерени. Имаше моменти, в които буквално избухвах в смях и събирах учудени погледи. Дори най-сериозният тон в процеса на разказа може да поеме рязък завой и неочаквано да сервира хумористично отклонение, което да те хване напълно неподготвен.

Авторът Юнас Юнасон е шведски журналист и собтсвеник на медийна компания, който явно има силен интерес към историята, който в съчетание  с подчертания усет за пародия, залсужено е превърнал този дебютен роман в световен бестселър. В края на декември се състоя и премиерата на шведския филм, направен по книгата, който се надявам скоро да видим и по нашите кина. Невероятният хумористичен заряд на историята и епичният размах на историческите препратки в нея, съдържат всички необходими съставки за блестяща комедия.

Горещо препоръчваме за консумиране с или без чаша/и водка, за предпочитане далече от дългокоси руси мъже с якета на престъпни организации🙂

Издателство: Колибри

Цена: 18.00