Калин Терзийски прави всичко в този особено личен сборник от разкази/есета и импресии, наречен 13 парчета от счупеното време: той пише, рисува, дори прави графичното оформление на корицата. Сам съм си рекърдс, както гласеше името на един наш лейбъл.
Като човек, който откакто се помни се занимава с рисуване, ми беше трудно да подмина илюстрациите в книгата, когато един ден случайно я разлистих в книжарницата. Макар да имаше няколко силни попадения, лепкавите пипала на депресията се усещаха прекалено силно по страниците и четенето мина малко тегаво. По принцип имам тежка непоносимост към използването на притчи в писането, въпреки че трябва да се признае на автора, че тези елементи на моменти бяха добре преправени: сюрреалистично изкривени в едно мрачно усещане за безизходица, сякаш пародия на самите себе си и мъдростта си. Все едно някой е прекарал следобедния си сън в The Black lodge и след това е забравил, че трябва да си тръгне. Или не знае как.
Много повече от текста, обаче, препоръчвам книгата заради илюстрациите. Особено в комбинация с остроумните/хапливи/саркастични коментари под тях. Тези рисунки, които съдържаха елементи на автопортрет бяха обезоръжаващо искрени и въздействащи- къде с черен хумор, къде с неподправена тъга. На качените примери долу дори не си личи пълното въздействие и степента на детайли в някои от рисунките. Те като че ли ми дадоха по-интересната порция от храната за размисъл
Издателство: Сиела
Цена: 12.00
