Падура е направил нещо много повече от романизирана версия на исторически събития. Книгата му е плод на дългогодишни проучвания и освен с литеатурната си стойност прави силно впечатление като портрет на цяла една епоха. Историите, които се преплитат в Човекът, който обичаше кучетата са едно сложно домино от човешки съдби, които необратимо се закачат една за друга, движени от историческите потоци на политически сблъсъци и лични борби за промяна и власт. Лев Троцки, неговият убиец Рамон Меркадер и кубинецът Иван Карденас са трите страни на един триъгълник от човешки съдби и исторически траектории, който ще задържи интереса ви до последната страница.
Богато илюстрованите с думи исторически събития и личности, появяващи се на страниците на романа са изключително интригуващи и заради психологическия контекст и дълбочина в представянето им. Читателят навлиза еднакво надълбоко, както в уверените марксистки виждания на Троцки, така и във вихъра на анти-трокцистката пропаганда, в чието оръжие (в пряк и преносен смисъл) се превръща обсебения от политическите манипулации на Сталин- Рамон Меркадер. Иван Карденас (който събира липсващите парчета на историческия пъзел, разказвайки предадената му история за убиеца на Троцки) пък предоставя трети, съвсем различен поглед към мракобесието на ежедневния живот в Куба под пипалата на комунистическата система на управление, за нейните репресии към интелектуалците, хомосексуалистите, вярвашите и всеки опълчил се на властта.
Падура постига нещо изключително в книгата си, предоставяйки една исторически достоверна и литературно въздействаща картина на някои от най-противоречивите исторически събития и личности на ХХ век. Няма ясни и еднозначни отговори: само многоликата и често отблъскваща историческа истина за сблъсъците на теорията и управленската практика, за лидерите по заслуги и по болна амбиция, за стагнацията на обществения живот и моралната многоликост на желанието за промяна, за личните трагедии и превратности на съдбата, които могат да превърнат обикновения наивен младеж в безсърдечна машина за убиване, както и съзнателния човек в една контролирана от властта и пропагандата пионка.
В дебата Nature vs Nurture, Човекът, който обичаше кучетата има доста да каже по отношение на обществения натиск и социаните условия, които могат да изменят до неузнаваемост един човек. Тримата централни персонажа (и всъщност тримата разказвачи в книгата) са свързани от две неща: любовта си към кучетата (една от малкото човешки и уязвими черти, присъщи и на тримата) и безсилието си да устоят на историческата лавина, която застига всеки от тях. В случая на Троцки- няма какво един единствен човек (и все по-малобройните му последователи да направят) да направи срещу надигналото се обществено мнение, манипулирано и ръководено от безмилостната репресивна машина и желанието за саморазправа на Сталин. В случая на Рамон- семейните превратности и натиска на обркъжаващата среда надделяват над благия детски характер от ранните години и постепенно отнемат все повече и повече от истинския Рамон, докато той не се превърне от Личност в Средство, подвластно на чуждите планове и изкривени траектории на бъдещето. Иван на свой ред губи постепенно младежките мечти, литературни и духовни стремежи в тихата и бавна месомелачка на посредствеността, на малодушието и конформизма, в които възпитават скритите правила за оцеляване в кубинското общество.
Човекът, който обичаше кучетата е един триптих от портрети на комунизма, който показва колко различни пътеки може да поеме личността, поставена в превратни исторически условия. Леонардо Падура предлага на читателя нещо много повече от исторически обзор и с увлекателно написаната история поглежда зад кулисите на няколко изключително интересни съдби, смесвайки гледните точки непрекъснато, за да изгради частица по частица пъстрия идеологически и психологически пъзел, стоящ зад смъртта на една от най-противоречивите личности на ХХв. Направо задължително (историческо) четиво!
Издателство: Жанет45
Цена: 18.00 (Поръчайте онлайн с отстъпка)
Ловци на книги 