Центурия

Georgio Manganelli

Едно момиче с умерено разсеян, но същевременно любопитно-съсредоточен поглед седи пред книгата и чете…Така би започнал Джорджо Манганели историята, в която той чете, как бива прочетен.

 Центурия е роман-река, изграден от 100 по-малки микроромана, всеки дълъг по страница. От редовете и между двете страни на всяка страница надничат безбройни, колкото различни, толкова и еднакви герои: обединени от полу-самотата си, мимолетно-вечните увлечения по абстрактното и необозримото, по парадоксите на времето, пространството и абсурдния хумор.

Неслучайно едно от най-големите имена на италианската литература Итало Калвино се изказва толкова ласкаво за Манганели: “италианската литература разполага с писател, неповторим във всяко свое изречение”. Центурия (с всичките й малки странности и идиосинкретичен чар) наистина се отличава от почти всичко, което някога сте чели: по стила, ритъма на разказа, особените си идеи и необикновени персонажи, включително: архитект, който е атеист, но трябва да построи църква; наемен убиец, който все още не е убил никого и обмисля да докаже таланта си, убивайки себе си;  гипсова статуя, която е много по-доволна, че изобразява мъртъв писател, отколкото писателят е доволен, че си има гипсова статуя; своенравни английски лордове взимащи импулсивни решения заради перестите облаци; един мъж, който ще се срещне с жената, в която не вярва, че е влюбен, но в която се опасява, че  е влюбен и тн.

Описателната безпощадност на Манганели, концентрира в няколко изречения цели житейски цикли и емоционални терзания, довеждайки ги до най-простия общ знаменател на човешкото съществуване и абсурдния хумор. Всяка страница е колкото очаквана (все пак е роман- река, свързан от няколко главни общи теми), толкова и сепващо непредвидима, оригинална, изградена от  хумор и развихрено въображение (периодично скопени от спираловидния въртеж на отчуждението и тъгата, които също упорито надничат иззад страниците).

Авангарден, запомнящ се, оригинален и (не)предвидим по 100 различни начина, ето малко автентичен Манганели, направо от извора:

Човекът, който живее там, на третия етаж, не съществува. Не твърдя, че апартаментът е ненает или необитаван, а че човекът, който живее в него е несъществуващ…В някакъв смисъл беше идеалният наемател. И тъкмо по този повод настана всеобщият дискомфорт- едно смътно негодувание, което сега застрашава спокойствието на кооперацията и на нейните мирни, почтени обитатели. Те всички се чувстват малко виновни, тъй като неизбежно вдигат шум, а когато се засекат дърдорят за незначителни и навярно недискретни неща, тупат си килимите, цапат стълбището. В безупречното поведение на несъществуващия долавят един постоянен укор. “Ама кой си въобразява, че е тоя, само защото го няма?”- мърморят, и сега, много ясно, са започнали да завиждат, а скоро дори ще намразят непрестореното, изплъзващо се съвършенство на нищото.

 Издателство: Жанет45

Цена: 12.00