Свобода

“Expose yourself to your deepest fear; after that, fear has no power, and the fear of freedom shrinks and vanishes. You are free.”   -Jim Morrison

Свобода на Джонатан Франзен дълго отлежава в съзнанието ми. На пръв поглед сюжетът не е нищо ново: кризи на средната възраст, (не)споделена любов, предателство и изкупление, лични болежки на фона на историческо чувство за упадък и безизходица. Както казват, обаче: Devil is in the details. Истинската стойност на книгата е не конкретното развитие на сюжета, а безпощадно искрената и болезнено откровена дисекция, която Франзен прави на своите герои чрез разчупената структура на романа: сменяйки гледните точки отвътре-навън в света на всеки от героите и после обратно- към “голямата картина” навън.

Първият ни сблъсък със семейство Бърглънд е “външен”- виждаме ги през погледа на техните съседи от благовъзпитаната средна класа на американския Североизток. Сякаш само открехваме завесите като любопитен наблюдател с ограничени познания за живота им и надникваме отгоре-отгоре как изглежда брака на Бъргландови на фона на клишираните отношения от предградията. След това изведнъж се гмуркаме. Потапяме се надълбоко в историята и мотивацията на всеки: отчуждената (от семейството и самата себе си) Пати, идеалистът и защитник на природата Уолтър, непокорният им син Джоуи и донякъде- на разумната дъщеря Джесика.

Първо виждаме света на Пати: самотно място на родителско нехайство и допуснати жестоки грешки, свят на привилегии, но и усамотение и объркани взаимоотношения с хората, в който проблясва единствено силният лъч на светлините в спортната зала. Баскетболната кариера на Пати е последният лъч амбиция и самостоятелност в младостта, преди самосъжалението, тежката контузия и емоционалната й обърканост да я потопят в дългогодишна, напоена с алкохол депресия. Нейна опора и рамо (макар и в началото да не оценява подвига му) е не по-малко самотният, но много по-малко самовглъбен Уолтър: син на алкохолик, който също е наследил генетично гнева и проблемите на семейството си, но някак съумява да скрепи душевния хаос на всички около него,благодарение на безмерното си чувство за отговорност и добрина (които по-късно също ще видим пропукани и кървящи). Третият ъгъл на заформящата се емоционална фигура от приятелство, съперничество и тайни стремежи е най-добрият приятел на Уолтър от колежа: лошото момче Ричард Кац. Той върви към рок славата по път, застлан с коравосърдечност и презрение към жените, алкохол, наркотици и саморазрушение. Единствената морална котва и мерило за правилното в живота на Ричард е приятелството му Уолтър. Всеки от двамата е едновременно пълна противоположност и опора за другия, ин и ян, алкохолик и въздържател, стабилен и надежден млад мъж и тласкано от противоречивите си пориви непораснало хлапе. Всеки изкарва както най-доброто от другия, така и най-дълбоко скритите му страхове и съмнения.

Страстта на Пати по Ричард е парирана в зародиш, но копнежът остава запален като дългогодишен фитил, свързан към бомба със закъснител, която рано или късно заплашва да унищожи семейната идилия на Бъргландови и приятелството между двамата мъже. Но дали изобщо животът на Уолтър и Пати е идилия или просто буря в чаща вода? И дали приливната вълна на прегрешението ще е край или катарзис, изкарващ наяве много по-важни и стойностни неща? Страниците на Свобода лепнат по краищата от психическата безизходица, в която изпадат героите в немалко моменти: отегчената от живота и инертна Пати, нехайно безкрупулния й син, корпоративния свят в Америка, по който бързо можеш да се качиш, но и бързо да се сринеш, дисфункционалните семействата на всеки от героите, грешните избори, задънените улици…

Психологическата дълбочина, в която навлиза Франзен е подмолно привлекателна с всички мръсни тайни, които можеш да откриеш под фасадата на всеки и всичко, включително и самото време, в което живят: политическите превратности след 11 септември, идеологическата пропаст между републиканци и деморкати, пренаселването, опазването на околната среда, спасяването на изчезващи видове. Включително човешкия…

И при всички тези тежки теми, при всичката морална и емоционална компрометираност на героите, все пак разбираш, че най-лошото може да бъде основа за най-хубавото. Всички допускат грешки, всеки се бори сам със собствените си демони и именно затова заслужава лъча светлина в края на тунела. Свободата от това да си свободен. Свободата да си признаеш грешките (които си направил, защото си бил свободен, защото си можел да ги направиш).

Малко напомня на Бягство от свободата на Ерих Фром, където той казва:

“We forget that, although each of the liberties which have been won must be defended with utmost vigour,

the problem of freedom is not only a quantitative one, but a qualitative one; that we not only have to

preserve and increase the traditional freedom, but that we have to gain a new kind of freedom,

one which enables us to realize our own individual self; to have faith in this self and in life.” 

 A сега: Внимание! Spoiler След тежкия преход през лабиринта на съмненията на всеки от героите, спасителната нишка се оказват собствените им грешки и наученото от тях. Не на последно място това са и проумяните уроци за близост и прошка, за любов и взаимност. Свобода дава един край, пълен с неочаквана надежда точно след като надеждата за всичко изглежда напълно изгубена.

Може би това е истинската свобода- да се освободиш не от пречките пред всяка дребна прищевка и желание, които имаш, а от тежестта на егото и страховете си. И да започнеш наистина на чисто. Да разбереш какво наистина искаш и кое те прави щастлив, а не какво се очаква от теб или от какво искаш на всяка цена да избягаш. Накрая цикълът се затваря и гледната точка на книгата отново е “поглед отвън”: разказът отново се води от гледната точка на съседите, които виждат едно щастливо семейство, в което всеки прави другия по-добър.

Издателство: Colibri

Цена: 25.00 (20.00 с отстъпка)