Пътуващо представление с вампир

Vampire

Обичам страшни истории. Пътуващи freak shows. Когато не блещукат в банални любовни триъгълници- обичам и вампири. Накратко: Пътуващо представление с вампир на Ричърд Лейман имаше всички предпоставки да сграбчи безмилостно вниманието ми още от първа страница и да ме захвърли- трепереща от страх и вълнение след затварянето на корицата. Ключовата дума в предното изречение е имаше. 

Дуайт, Франсис и Ръсти са трима най-добри приятели на (или по-скоро: отвъд) ръба на съзряването в началото на 60те. Ако вече ви звучи като The Body на Стивън Кинг и един куп други Best friends in trouble истории, трябва да спомена, че в книгата на Леймън, “крехките” 15 години са далеч отвъд невинността на героите в този род истории. Всъщност до започването на представлението с вампир, има много повече юношески сексуални фантазии, заоблени гърди, тесни къси панталонки и “меки на допир крака”, отколкото нещо наистина страшно.

Главният герой Дуайт (по съвместимост и разказвач на историята) винаги прекарва времето си с пълничкия и похотлив Ръсти и все по-въздействащата с много повече от приятелско присъствие, сладка и умна Франсис. Тя е жертва на дългогодишен сексуален и физически тормоз у дома, което е изградило у нея непоколебимо борбен и смел характер, готов да се опълчи на всяка заплаха. Освен това е и вечен другар в игрите на момчетата и вместо със собственото й име предпочита да я наричат спрямо любимия й литературен персонаж в момента: Фийби (“Спасителят в ръжта), Дагни (“Атлас изправи рамене”) и в последно време – Слим (“За мишките и хората”).

Тримата решават да проверят дали обявеното Пътуващо представление с вампир е просто трик за сплашване или прелестната Валерия, обещана в афиша, наистина е вампир. Планът е да надзърнат в ковчега или по-скоро зад колисите доста преди шоуто да започне, тъй като още не са на 18 и няма как да го гледат. Полето на Банкс, където ще се проведе събитието е зловеща пустош, попила кръвта на многобройните жертви на местен сериен убиец и има печалната слава на място, на което множество особено насилствени инциденти са се случили в съвсем близкото минало. Естествено – всичко, което може да се обърка, се обърква двойно повече, но в крайна сметка малолетните приятели успяват дори да влязат на представлението благодарение на младата (и естествено- безумно сексапилна) жена на брата на Дуайт. Дотогава има няколко ретроспекции за предишни страшни(чки) премеждия на тримата приятели, загатва се част от тъмното минало на Франсис/Слим (която е убила баща си- не е spoiler, уверявам ви, жестоко очевидно е), души се женско бельо, има тийнейджърски целувки и неловка голота, гарнирани с повече очакване за нещо страшно от истински плашещи ситуации.

Макар че всеки от тримата главни герои е в приятен контраст спрямо характера на останалите и в ретроспекция да научаваме доста за персонажите от техни минали постъпки: те така и не успяха да ме грабнат истински. Излишно продължаващите диалози  с множество реплики от по три-четири думи в юношески стил бяха болезнено предсказуеми, а непрестанните описания на женски задници и прозиращи под блузата гърди дотягат ако не си мъж и звучат  като четиво за подрастващи тийнейджъри. Самото представление е много повече софт-порно, отколкото хорър/гор и можеше да се стигне до него много по-рано в повествованието и/или да му се отдели повече кърваво време. Честно казано вместо малко над 400 страници, книгата спокойно можеше да бъде и (под) 200 без да загуби каквато и да било дълбочина от съдържанието (Справка: брилянтният, стегнат, великолепно написан и значително по-страшен роман (без да е кървав и шокиращ)  Нещо зло се задава на Рей Бредбъри. ).

Spoiler alert!:  Всъщност истински якото е, когато откриват кой е истинският вампир в представлението, но някак си прекалено лесно и бързо заплахата от него секва. Интересни са и намеците за друго зловещо присъствие на Полето на Банкс, но те така и не биват развити.

Книгата е носител на награда Брам Стокър- може би на фона на ужасните модерни четива за вампири, наистина трябва да й се признаят някои приятни решения и интересно-страшни моменти. Предсказуемостта и безкрайното тийн натискане обаче ми пречиха истински да се потопя, пък камо ли – уплаша.  Aко ви се чете нещо за вампири: най-добре направо (си) посегнете към прекрасната Ан Райс, още повече че в поредицата Magica, вече има и първото българско издание на  Царицата на прокълнатите.

tumblr_myu5an8ezs1r601imo1_500

 

Издателство: Изток-Запад

Цена: 19.90