Джойленд

Joyland

 

 След края на Пътуващо представление с вампир някак инстинктивно посегнах към друга панаирна история, която седеше все още неоткрита на рафта вкъщи. Джойленд на Стивън Кинг ми даде всичко, което не открих в предната книга и от което имах нужда, за да се почувствам истински въвлечена в една история. Гор, кръв и черва нямаше, но я имаше точно тази истинска и грабваща човешка история, която може да стане  водещото в една книга като спои свръхестесвените елементи в едно увлекателно и (дори) правдиво литературно цяло.

В Джойленд  има точната доза мистерия и щипка свръхестествено, които да превърнат строго личните премеждия на един младеж в интересно малко приключение. Девин Джоунс е на 21 и съвсем скоро е бил зарязан без обяснение от първата си голяма любов. Любовната мъка го застига с пълна сила по време на лятната му работа в увеселителния парк Джойленд и за негов късмет тежкият труд, новите приятелства и панаирджийското ежедневие се оказват спасителна сламка, за който той решава да се улови и след края на лятото. Неразкрито убийство обаче помрачава ярките панаирни светлини на парка и се носят слухове, че неколцина дори са виждали призрака на девойката, чието гърло е било безмилостно прерязано по време на разходка с влакчето на ужасите. Кой е извършителят? Може ли малките улики, събрани по пътя да доведат Девин до отговора, докато същевременно се бори със сърдечните си разочарования и гради приятелство с едно болно малко дете и опърничавата му майка?

Атмосферата в книгата е много old school, много приятно повлияна от старите неща на Кинг, от (не)пътуващите панаири, болките на растежа и ненатрапчиво свръхестественото. Чете се на един дъх и макар да прозрях кой е убиецът малко преди неочаквания обрат, нямах усещането за безинтересна предсказуемост, което се появява, когато разчиташ само на сюжета, без да си почувствал интересе и емпатия към съдбата на героите.  Напротив. Чисто емоционално книгата действа на много нива, особено чрез сюжетната нишка за приятелството между Девин и Майк- прекрасно хлапе, надарено с необикновена интуиция, на което съдбата и мускулната дистрофия са отредили да не доживее до 12 години. Не липсва и детективският елемент, както и необяснимо-призрачното присъствие на мъртвите, които желаят да помогнат, вместо да навредят. Има ги и малките хапливи емоционални стъпки на израстването, но дори сексът и голотата са потопени  в обилни дози младежки идеализъм и  непохватна емоционалност, които са много истински и са едно голямо, хубаво и старомодно облекчение за мен след пошлия софт порно свят на Леймън.

Накратко: Джойленд ме трогна и заинтригува, качи ме неусетно на карнавалното си виенско колело и се осъзнах, че е време да сляза чак когато вече историята вече беше свършила. Не бих казала, че е най-добрата книга, която Кинг някога е писал: той има още по-силни заглавия. Обаче определено я харесах и предизвика у мен само положителни читателски емоции.

Купете си билетче и се повозете, it’s worth the ride.

Издателство: Плеяда

Цена: 18.00