Подсъзнателното

file_595_13

По ирония на съдбата книгата на Ленард Млодинов Подсъзнателното обяснява и опрововергава причините, поради които бях на косъм да не я прочета. Колкото и да си мислим, че изборите и преценките, които правим са продукт на личната ни разумна преценка, насъзнанателни решения, взети от съвършено рационален избор, истината за факторите, които ръководят огромна част от човешкото поведение е съвсем различна. Още преди да отворя корицата на базата само на руско-звучащото име, което ми напомня за безумните езотерични писания на един друг автор и старомодната, мъглява като послание корица, някак инстинктивно бях решила, че книгата ще бъде със спекулативен привкус на ръба на научното познание. Нищо подобно! Колкото и пъти да съм си мислела, че мога да избягам от капаните на предубедеността, паднах в най-стария капан: judging a book by its cover.

Всъщност е срамота, че корицата обвива по толкова непредставителен начин една изключително интересна и издържана от гледна точка на невронауката и емпиричите опити книга. Млодинов е написал един малък увлекателен обзор на революцията, която невронауката прави за разбиране на начина, по който съзнателните ни мисли и подсъзнателните подбуди контролират човешкото поведение. С чувство за хумор и богат набор от примери с проведени научни и психологически елементи, авторът демонстрира как много от несъзнателните ни предубеждения, постъпки и предварителни нагласи са свързани с неща, които мозъкът регистрира и обработва на подпрагово ниво, взимайки автоматично решения, за които съзнателния ни ум често дори няма представа. Нищо езотерично и мистериозно- просто десетки хиляди години на еволюционна адаптация към заобикалящия ни физически свят с неговите заплахи и стимули, както и сложните социални структури, благодарение на които сме успявали да оцелеем и да се размножим.

freud

Всеки, който се е докосвал до текстовете на Зигмунд Фройд с някаква предварителна подготовка в областта на точните науки (особено еvo devo) инстинктивно е усещал как Фройд е прав за много неща, но по погрешния начин. Как много от изводите му за това, какво ръководи човешкото поведение напипват с точност заложените от еволюцията модели на поведение и взаимодействие, но се интерпретират по много спекулативен и субективен начин. В края на XIXв. не е имало невронаука, която да може да придаде научно-измервателна гаранция за изводите, които си правим за човешкия ум. Всъщност не е имало никакви други научни инструменти отвъд ограничените познания на тогавашната медицина и физиология за това как функционират тялото и мозъка, плюс възможността да правиш анализ на човешкото поведение на базата на 1: наблюдение отстрани, 2: вслушване в разказа на самия човек и анализиране на тази саморефлексия. Къде са гаранциите, обаче, че анализът и изводите ни са верни? Как може да се докажат твърдения, наситени с мефоричен език и тонове (субективна) лична интерпретация? Това са въпроси, които правят хората, които се интересуват от точни науки доста скептични към психоанализата. С радост открих, че още Глава 1 Млодинов адресира точно тези опасения, които често са се появявали докато чета за подобен подход към човешката психика в следния параграф:

Подсъзнателното, така както го е виждал Фройд, е било по думите на група невроучени “горещо и влажно; то кипяло от сласт и гняв; било халюциниращо, примитивно и ирационално”, докато новото подсъзнателно е “по-приветливо и по-меко от него и много по-свързано с реалността”. Според новото схващане някои умствени процеси се приемат за подсъзнателни, защото има части от ума, които са недостъпни за съзнанитео поради самата архитектура на мозъка, а не защото са били обект на мотивационни сили като потискането. Недостъпността на новото подсъзнателно не е смятана за защитен механизъм или нещо нездраво(…) [подсъзнателно управляваните решения са] дар от еволюцията, решаващ за оцеляването ни като вид, (…) за да осигури гладкото ни функциониране както във физическия, така и в социалния свят, природата се е разпоредила много процеси на възприятието, паметта, вниманието, ученето и преценката да бъдат предадени на мозъчни структури извън съзнанието ни” 

61

С много примери и дори малки упражнения, които сами можете да направите докато четете Млодинов обяснява неподозираните механизми на начина, по който общуваме, по който ни възприемат в ключови социални отношения, по който (си мислим, че помним) събитията и по-който правим автоматични подсъзнателни преценки за безброй неща, които след това несъзнателно обясняваме пред себе си като породени от съвсем рационален, съзнателен избор. Мозъкът е една безкрайно сложна изчислителна машина за реално заобикалящото ни и абстракните идеи, които го допълват. Без подсъзнателна, автоматизирана, самостоятелна част извън съзнателния ни ум, ние не бихме могли да функционираме. Една стъпка извън вкъщи и ако трябва съзнателно да мислим всяка крачка, трепване на клепача, свиване на мускулите, да отделим зрително и опознавателно внимание на всеки отделен обект, който виждаме (без да използваме категоризация) и да помним всяка една секунда от срещите ни с другите в пълни подробности, ще бъдем парализирани от необятната сложност на всичко наоколо. Функцията на подсъзнанието ни е да поддържа на задаен план един куп процеси, изпитано справящи се с физическото ни фунцкиониране в света, докато съзнанието е съсредоточено върхо по-сложните задачи, за които трябва да пести енергията и фокуса си.

Защо помним общата картина, но бъркаме подробностите дори за случки станали само преди час или дори 5 минути? Защо по време на експеримент в пълна със студенти зала и случка, която всички са видяли, версиите за случилото се включват не само сбъркани, но и изцяло измислени и добавени подробности? Защо хората се делят на враждуващи групи? Каква е ролята на стеротипите и неизбежни ли са? Всичко това и много повече- в тази страшно интересна и увлекателна книга с подробностти от безкрайно много примери от лабораторията, експериментите в миналото и малките неща, на които чесо не обръщаме внимание в истинския живот.

Издателство: Изток-Запад

Цена: 16.00

Advertisements