Марио Варгас Льоса е едно от емблематичните имена на перуанската литература и след като ви писахме тук за възгледите му относно Цивилизацията на зрелището , сега е време да се запознаете с майсторското му умение да гради колоритни персонажи и пропити от власт и скандали криминални истории.
Трупът на младия певец Паломино Молеро е открит в смразяващо кръвта състояние. Тялото на момчето е набучено на кол, обесено и обезобразено и като че ли всички знаят нещо, но никой не иска да говори. Военната база, в която младият метис е служил за кратко е въплъщението на демаркационната линия, пресичаща перуанското общество през 50те: разделени са бедните от богатите, безгласните от власт-имащите, метисите от янките… Търсенето на убиеца на Паломино сравнително бързо стига до лепнещата от кръв и психически травми истина, но като че ли по-интересни за Варгас-Льоса са големите убийци на ежедневието: расизмът, класовата неприязън, дискриминацията, психическата и личностна неуравновесеност, която мачка навините, невинните и неспособните да се борят с нея.
Разследването водят ексцентричният, но опитен в разпитите и разгадаването на човешката природа лейтенант Силва и неговият помощник Литума- младеж, измъкнал се от проклятието на бедността и лентяйството, в което тънат приятелите, скоито е израснал и все още трупащ опит в полицейското поприще. Те се сблъскват с упорит отказ за съдействие от военната база в Талара, където е служел младежът и където деспотичният генерал Миндро изглежда умело дърпа конците на добре прикривана тайна.
Разследването е по-скоро психологическа игра на отсяване на истината и сглобяване на пъзела чрез подреждане на парченцата от замесени хора, отколкото класическо детективско притегляне на улики и събиране на доказателства. Мрачната тягостна атмосфера на класовата дискриминация е донякъде туширана от редица комични моменти: лейтенант Силва е лудо влюбен в Дебеланката (два пъти по-възрастна от него гостилничарка с пищни форми) и не пропуска повод да намекне за интереса си като дори я шпионира как се къпе, твърдейки че ползва бинокъла за наблюдение на опасни контрабандисти. Мизерната инфраструктура и бедността на градчето пък са предадени без суровост, дори с лека носталгия и чувство за хумор: полицаите ходят пеша или на кон и се молят местния таксиджия да склони да отиде отново до местопрестъплението, защото иначе трябва да изминат прашни километри пеша. Участъкът пък е толкова стар и в толкова окаяно състояние, че задържаните не бягат “най-вероятно от учтивост” .
Макар сюжетът да не е особено заплетен, атмосферата и психологическия подход към героите са това, което прави от криминалната история качествена жанрова литература с намек за таланта на Льоса като разказвач, който се разгръща в други негови книги, а тук е подсилен от спомените и носталгията по хора и места, които е срещал на младини като журналист в градчето Пиура и по-късно като служещ във военната академия. Леко, приятно и на моменти- наистина колоритно четиво.
Издателство: Colibri
Цена: 16.00
Ловци на книги 