Снежния човек

181937_b

Нужно е истинско майсторство с думите, за да може една книга да предизвика ледени тръпки под кожата, докато тялото ти привидно е изложено на почти непоносима жега. Снежния човек е необичаен избор за плажно заглавие, но така се случи че там я разлистих и …не можах да спра: първо на пясъка, после в колата на целия път на връщане и вечерта, докато очите ми категорично не отказаха да стоят отворени…

Хари Хуле е полицейски инспектор в Осло, който разпределя цялата си енергия между разследванията на жестоки престъпления и борбата с врага отвътре- алкохолното ехо на пристрастяването и пропилените лични шансове. Шефовете на Хуле гледат скептично на предположението му, че зад случаите на изчезнали хора се крие опасен сериен убиец, докато кървавите доказателства не стават прекалено неопровержими и садистични, за да има каквото и да било съмнение. В невинния детски свят снежните човеци бележат началото на светъл бял период от зимни игри. В изкривеното огледало на психическата травма първият сняг вещае лепкави червени реки от патология и самопровъзгласено възмездие за грешниците.

Отдавна имам слабост към скандинавската култура, но за разлика от постничкия стил на датчанина Торнстайн Томсен  и лековато-забавното четиво за стогодишния старец на шведа Юнас Юнасон, сблъсъкът ми с норвежкия автор Несбьо си беше любов от първа страница. Според положителните отзиви за него очаквах просто добре написана кримка, но честно казано останах повече от приятно изненадана от дълбочината и различните сюжетни пластове на книгата, примесени с интересни научни и антропологични факти, умело изградено напрежение, психологическа острота и колоритни персонажи, които не ме оставиха да скучая нито за секунда. Изразът page turner е създаден именно за такива книги- просто нямаш търпение да прелистиш страниците напред и да научиш какво се случва.

b04010

Криминалните истории са ми до болка познати не само от малкия и големия екран и печатните страници, но и от професионалния опит на собствения ми дядо, така че още със започването имах цял арсенал от познати схеми и тропи, които очаквах да бъдат приложени. Да, някои от тях неизбежно се появиха: няма как да пишеш жанрова литература и да си съвършено нов и различен от направеното досега. Качеството на писане, обаче, умелото поддържане на ритъма и напрежението, богатството от теми и нюанси вдигат книгата много над средното ниво за един криминален роман. Немалка роля играе и едновеременно измъчения и неуморим в преследването образ на Хуле, както и другите персонажи и сложната мрежа от (не)морални избори, която ги свързва.

За повечето хора краят наистина ще е впечатляващ обрат. Аз знаех със сигурност кой е Убиецът още преди 50та страница, не защото книгата е предсказуема, а защото е толкова перфектно изпипана в детайлите, че ако много внимаваш е нужно само да се хванеш за скритата нишка в историята и тя ще те отведе до края въпреки лабиринтът от разклонения, който умело скрива самоличността на Снежния човек и отвлича вниманието към други злокобни горски пътеки. Това е още един плюс за мен: да не мога да се откъсна от книга и да не скучая дори за минута, въпреки че вече инстинктивно знам #Кой е в центъра на всичко, говори много за качеството на повествованието, което е много над обикновената whodunnit история.

Печелившата комабинация идва от мрачната норвежка атмосфера, психологическите игри на манипулация между персонажите, тайната нишка, която неизменно си следвах, за да потвърдя подозренията си за убиеца, както и от ненатрапчиво поднесените морални дилеми : Защо приемаме като обикновен исторически факт, това че  някой пуска атомна бомба над град, пълен с невинни жители, но смятаме за въплъщение на злото Джак Изкормвача, който убива най-морално затъналите и сеещи зараза човешки същества в града? Има ли вродено зло и лудост или те са продукт на изборите и преживявания и изборите ни? Дали не е по-правилно да се говори за хората, не за абстрактните сили на доброто и злото. Няма Зло, защото злото е липса, не присъствие…

Скоро предстои и екранизация, която замалко да попадне в ръцете на Мартин Скорсезе, но обещаващо е пренасочена към Томас Алфредсон, известен с друга екранизация по прочута скандинавска книга: Let the right one in по едноименния роман   Låt den rätte komma in на Линдквист.

JN_c_Niklas-R.-Lello-FREE

Неслучайно книгата е толкова разнообразна – авторът Несбьо завършва икономика и бизнес администрация, работи като журналист, започва като обещаващ млад футболист, но контузия го кара да се откаже от кариера в спорта, въпреки че остава запален катерач…А да- да не забравя че е вокалист на групата Di Derre, което обяснява и  купищата музикални препратки в книгата… Как да не харесаш толкова разностранно развит човек!?  

Снежният човек е първата книга от поредицата за Хари Хуле, която прочитам (на норвежки досега са издадени 10, на български са преведени 6 от тях плюс някои други негови произведения извън поредицата за детектива Хуле) и вече нямам търпение да започна следващата. Rett og slett fantastisk!

Издателство: ЕМАС

Цена: 18.00

Advertisements