Кривата на щастието

Koritza2-500x750

Нека преди всичко останало започна с едно съвсем кратко уточнение защо точно смятам Кривата на щастието за една много близка до сърцето си, направо бих казал лична книга. Вече около 20 години от живота си съм посветил на спорта в неговите различни проявления и дисциплини. От ранните ми киокушински напъни, през състезателните ми плувни години, до вечния джентълменски шахмат на ринг, наречен бокс. Без дори да броя хилядите футболни мачове изиграни на всяка възможна настилка и няколкото изпочупени баскетболни коша на 127 училище, спортът просто е в кръвта ми. Затова и моментално почувствах нуждата да притежавам книгата на Иво Иванов, да я разлиствам всеки ден, да поглъщам жадно съдържанието й. И през ум не ми мина да я чета бързо, напротив, четох я много бавно, едва по няколко истории на ден. Опреснявах си спомените за някои страхотни хора, дарили света с невероятни спомени, търсих допълнителна информация за други, които не бях чувал, размишлявах за живота, за спорта и за всичко останало.

Може би избързах прекалено много, нека започна отново.

Кривата на щастието е сборник с истории, писани през годините от спортния журналист Иво Иванов. За болшинството хора той може би е непознат, въпреки че от много години пише своите материали за издания като “7 дни спорт”, “Телеграф” и “Спортал”. Бидейки спортен журналист, естествено историите му са основно на спортна тематика. Чудите се защо е целия шум, защо изобщо искам да ангажирам вниманието на възможно най-голям брой хора с тази книга? Причината е е сравнително проста.

Да кажа, че Иво Иванов е просто обикновен спортен журналист означава да кажа, че

Айртон Сена е обикновен пилот,

Майкъл Джордан е обикновен баскетболист,

Лионел Меси е обикновен футболист,

Майкъл Фелпс е обикновен плувец,

Мохамед Али е обикновен боксьор

Съвсем искрено вярвам, че Иво Иванов е много повече от обикновен спортен журналист и за мен той е от големите ни имена и автор, който не отстъпва по нищо като качества на “сериозните” български писатели в последните години.

Смайваща е лекотата, с която историите в тази книга нежно поглъщат своя читател, изпращайки го на пътешествие сред съвсем реални личности и локации, разпростирайки в същото време одеалото на художествената литература върху себе си. Спортната тематика е основен акцент, но не се заблуждавайте, тя е само параван, зад който се завихрят някои от най-невероятните човешки съдби, за които със сигурност не сте чували. Историите са разнородни и пленяващи, като една същинска крива лутаща се между върховете и паденията, опияняващия триумф на човешката воля и внезапния колапс, нежно докосваща срещуположните полюси, чакаща да намери своя подслон в някой от тях.

Думите на Иво Иванов са силни и искрени, думи на човек съпреживяващ всяка секунда от всеки свой разказ, метафорите му са като живителен извор, чувството за хумор е определено налично (с прекрасно очертани намигвания към сегашната ситуация в милата ни държава), писателските му способности – невероятни. От известно време насам не бях попадал на автор, който ме потапя толкова скоростно в съдбите на хората. Той просто има дарбата да вземе един сух факт и да го обгърне с цялата палитра от човешки емоции, оформяйки го в едно малко произведение на изкуството. Изкушавам се да дам пример, но не искам да лиша абсолютно никого от възможността сам да надникне вътре.

Освен параван, спортът понякога е просто катализатор, без да се намесва реално в историята, той просто изгражда участващите образи, оформя ги, след което чистият талант на Иво Иванов ги изпраща на малко пътеществие из вселената. Дълго време ще си спомням за невероятната съдба на великия Тед Уилямс и мистерията, която и до ден днешен обгръща могъщата корпорация Алкор. Виждате ли, Кривата на щастието е като една енциклопедия, изпълнена с исторически и  научни факти, достатъчни да приковат вниманието ви към себе си, дори и да сте оперирани от спортни интереси и да мислите Майкъл Джордан за политик, а Майк Тайсън за братовчед на Коко Тайсъна от Столипиново. Тази книга няма да престане да бъде точно за Вас!

В заключение искам да благодаря на теб, Иво, защото пишеш толкова омайващо, толкова заразително. Защото макар и толкова далеч продължаваш да се сещаш за нас и да ни подаряваш тези необикновени истории, които ни карат, да обичаме, да мразим и да мислим: за живота, вселената и всичко останало. Благодаря!

Великият Рей Бредбъри е казал, че има и по-лоши престъпления от това да гориш книги. Съгласен съм, едно от тях е да не прочетеш Кривата на щастието.

Издателство: Вакон

Цена: 16.00

Advertisements