Човек на име Уве

Print

Kогато погледнах корицата на Човек на име Уве и прелистих първите няколко страници реших, че държа в ръка още един Стогодишен старец, който дори да не скочи през прозореца, ще послужи най-вече за развличане и малко хумор в есенните следобеди. Mалката книжка на шведския блогър Фредрик Бакман, обаче, е нещо много повече от забавна и развлекателна. Тя е едно от най-простичките (в добрия смисъл), семпли и съвършено трогателни неща, които съм чела от много време насам. Малко подобна на прекрасната история на Харолд Фрай, но по-простичка, по-лаконична и все така хващаща здраво за сърцето и гърлото.

Но да започнем отначало…Уве е горд представител на вида Сърдити старчета: вечно готов да се скара или погне възмутено съседите, които не спазват правилника на квартала. Той разделя хората на нормални (каращи Сааб) и всички останали. Кисел. Мрачен. Живеещ в миналото сърдитко, който не се свени да вика по бременни жени и с удоволствие фантазира как пусне ток на отвратителното малко куче на още по-отвратителната и още по-руса приятелка на богатия смотаняк, който има за съсед. Когато до него се нанася едно младо семейство на швед и иранка с две малки деца и трето на път да се появи, първото впечатление, което старецът оставя у тях е апокалиптично.

С течение на времето обаче, опознаваме Уве от все по-близо и невъзможната сърдита фасада се пропуква като зле направена мазилка (що за идиот би измазал така, би казал Уве). Всеки има своите причини да намрази света, а нелекият живот на Уве обяснява повече от добре горчивината му. Под дебелата таралежова обвивка обаче се крие един безкрайно честен, принципен и достоен човек: толкова старомодно отдаден на идеята да се постъпва правилно, че изглежда като странен експонат от друга епоха на фона на хаотичното ни, безхаберно съвременно общество. Уве не е по-емоциите и словоизлиянията, той не е човек на красивите празни думи и угодничеството. Но е типът човек, който би върнал изгубен портфейл пълен догоре с пари; човекът, който дори да се мръщи и псува, никога не би оставил някого в беда и който е предан до гроб на жената, която обича, каквито и превратности да им поднася животът. С други думи: човек на принципите и на действията, на малките, простички, но завършени докрай неща.

51Bj6KQoKsL

„Бе убеден, че човек не бива да прекарва живота си така, сякаш всичко е заменяемо. Сякаш предаността е едно нищо.”

Понеже четох книгата основно навън, за да се възползвам от последните хубави есенни дни, в един момент малко се притесних какво ще си помислят хората за мен: редувайи какви ли не емоции, докато разгръщах страниците. Очите ми няколко пъти се насълзяваха от сравнението между самотното настояще на Уве и моментите от младостта му, разказани простичко и стегнато, по несантиментален, но безкрайно човешки и трогателен начин. След това избухвах спонтанно в смях в неочаквано забавните моменти, в които се проява чаровната мъжка същност на Уве, който дава мило и драго за своя Сааб и без много, много да говори завързва безмълвни, но силни мъжки приятелства покрай ремонти, поправки на коли и оправяне на велосипеди. Teзи забавно отчуждени мъжки bonding моменти, които жените никога няма да изпитаме покрай жаждата ни за вербална комуникация. но които придават неповторим хумористичен чар на малките неща в живота.302

В една сцена даже точно се опитвах да си скрия насълзените очи, когато се разсмях неудържимо на сърдитата реплика на Уве, която разведри тъжния момент с безцеремонността на човек, който няма абсолютно никакво намерение да се занимава с глупости в този живот. Дори когато ще умира. Или дразнещо му пречат да умира.

Ей, така действа тази книга: простичко, емоционално, противоречиво. Хем забавно и с особено чувство за хумор, хем сериозно и отговорно: кара те да се замислиш за важните неща и хора в живота, за моментите , които отминават безвъзвратно и за това, какво богатство са Любовта, приятелството и подкрепата между хората.

Няма смисъл да се анализира. Уве би казал: какво има да му се говори. Има неща за вършене.

Kaто например да се качите на тъпата си кола или колелото (което сигурно не можете сами да си поправите) и да отидете в най-близката книжарница. И платете в брой, тия карти за нищо не стават.

Издателство: Ciela

Цена: 14.00

  P.S Поздрав за вече прочелите със Saab 93🙂

saab 93

 „Тя се усмихна, обясни, че обичала книгите повече от всичко и започна да му разказва за какво ставало въпрос в томчетата в скута й.

Уве осъзна, че иска да я слуша как обяснява за нещата, които обича, до края на живота си.”