Замалко да подмина Какво казва тялото (oригинално заглавие What every body is saying) – не съм почитател на подобни ръководства за полуезотерично разчитане на невербална информация. Погледът ми обаче се спря на факта, че авторът е бивш оперативен агент на ФБР: работа, която е съвсем пряко обвързана с негласните сигнали на тялото и в която човешки животи зависят от способността ти правилно да преценяваш другите. Зачетох се и повече не я оставих. Мисля че всеки човек, който се интересува (професионално или любителски) от психологията на човешкото поведение и разчитането на едва доловимите прояви на скрити мисли и емоции, трябва задължително да прелисти този том.
Криминалните романи винаги са ме привличали не толкова със сензационните елементи на престъпленията, колко с психологическата игра на котка и мишка между силите на реда и престъпниците: напоследък покрай Ю Несбьо, но навремето бях изяла с кориците и цялата поредица на Артър Конън Дойл, триптиха на злото от Томас Харис за любимия злодей доктор Лектър (напоследък удостоен с великолепно ТВ присъствие, анализирано от InSights тук) и др. Джо Наваро няма нужда от художествена измислица тук: дългогодишният му опит е изпъстрил книгата с много реални примери как микроизражения на лицето или непремерени жестове са се оказвали решаващи за разследвания, които иначе са били в задънена улица.
Повечето книги претендират за безпогрешно изброяване на признаците на лъжата. Не и тази на Наваро. Като човек, говорещ на базата на истински оперативен опит той се въздържа от универсални формули и безпогрешни признаци на лъжата. Основната му теза е, че водеща роля има не това да разбереш дали някой те лъже (което е много трудно дори за дългогодишни експерти), а по-скоро какво е емоционалното му състояние докато говори. Проявите на нервност и дискомфорт не винаги са синонимни на лъжа, но винаги са индикация, че нещо в повдигнатата тема предизвиква силна реакция и тази причинно-следствена връзка може да донесе ценна информация. Понеже в ежедневието си едва ли ще тръгнем да залавяме опасни престъпници, тази книга е по-полезна по отношение на правилното “разчитане” на поведението на останалите – в домашна и работна среда. Дали събеседникът ни не се оттегчава и е време да прекратим разговора? Дали колегите наистина са съгласни с предложението ни за проекта или някое микроизражение показва, че по някоя от точките има повод за по-сериозна дискусия? Наваро дава много примери, с които можем да “влезем в мислите” на другите и да улесним или дори обърнем хода на комуникацията на базата на негласните знаци, които сме разчели.
Лимбичната система в мозъка (която отговаря за функции като автоматичното поведение, дългосрочната памет, проявата на различни емоции) не подлежи на рационален и съзнателен контрол както неокортекса- в това е и разковничето на метода на Наваро. Докато можем да контролираме част от външното си поведение съзнателно (да слагаме фалшива усмивка, да се преструваме на спокойни, докато знаем че лъжем и сме под стрес), лимбичната система подава сигнали, които не само не можем да спрем, но често дори не осъзнаваме, че правим.
Тези “тикове”, малки движения на краката, ръцете, торса и потръпвания на лицевите мускули са издайниците, които могат да предадат истинските ни мисли и чувства, ако човек знае къде и как да гледа. Например, покер играч със съвършено каменно лице може и да заблуди другите играчи, но за ФБР агента рязкото движение на краката му под масата издава радост и еуфория и Наваро не е изненадан да види как останалите губят парите си след като мъжът със “щастливите крака” най-накрая обявява страхотната ръка, която му се е паднала.
Докато четях по телевизията започна страшно интересен документален филм с множество интервюта на хора, за които се знае със сигурност че са извършили сериозни злоупотреби и нарушения на закона. Стана ми любопитно дали ще разпозная нещо от описаното в книгата. Едва ли има нужда да ви казвам, че лъжите лъснаха като неонови надписи на челата на хората.
Изключително интересна и полезна книга: препоръчвам!
Издателство: Изток-Запад
Цена: 15.00