Синдромът Портной

“Doctor, maybe other patients dream. With me, everything happens. I have a life without latent content. The dream thing happens! Doctor: I couldn’t get it up in the State of Israel! How’s that for symbolism, bubi? Let’s see somebody beat that, for acting-out! Could not maintain an erection in The Promised Land!”– Portnoy’s Complaint

Синдромът Портной е описан от Гардиън (както виждаме още от самата корица) като “Най-скандалната и забавна книга за секса, писана някога”. За скандална- няма никакъв спор. За забавна обаче трябва да имате едно на ум. Защото това, което Филип Рот поднася на читателите далеч не е типът хумор на сексуални теми за подрастващи. В известен смисъл Aмерикански пай е версията за малки деца на Портной, където и шегите с еврейското потекло, и чорапите, и храните, използвани безсрамно като убежище за полови органи са много по-адаптирани за масовия вкус, много по-малко остри, лишени от хапливост и социален коментар. Филип Рот няма абсолютно никакви задръжки. Както би казал равинът на неговия герой Александър Портной аб-со-лют-но ни-как-ви!

Малкият Алекс Портной расте в типично еврейско семейство от средната класа. Цялата вселенска и психоаналитична вина, с която еврейският род е обременен от време оно се изсипва върху раменете му благодарение на благоприличното семейно възпитание, което го кара да се чувства виновен за всяко свое действие: от мастурбацията се хваща рак, от спермата се ослепява, от заглеждането на привлекателни християнки може да те удари гръм небесен…Бащата на Алекс така и не е примерът, който едно младо момче иска да има: не е решителен или твърд, нито лидерски настроен. Напротив- всеки опит за установяване на авторитет (с помощта на свещените Традиции, Религия и Принадлежносткъм Еврейската общност) все повече предизвиква гняв и отхвърляне у подрастващия младеж. Алекс Портной така и не намира търсените независимост и здравословна среда за съзряване в застланото със строги правила и чувство за малоценност лоно на своята общност. Картината се допълва от невротичната му майка, която макар и много красива и провокираща безвъзвратната поява на Едипов комплекс у Алекс още от ранна възраст, е емоционално неуравновесена и винаги намира за какво да се суети и притеснява, за какво да разпитва, за какво да порицава и така напълно допринася за дисфункционалното израстване на младия 11-13-15….33 годишен мъж.

Единственото спасение за Алекс са банята, чорапите му, непрекъснатите усамотявания в стаята му. Дори ябълките и черният дроб от месарския магазин. Защото младият Портной не спира да мастурбира където, пред каквото и с каквото намери. Извор на сексуална ненаситност и фрустрация едновременно- тези му занимания (и всеки пръв досег с нови хоризонти на секса) са съпътствани със случки, които го карат да изпитва постоянна параноя и вина. Рак ли е хванал от толкова много стоене в тоалетната? Ще ослепее ли от тези свои безсрамни намерени? Всяко действие и всяка стъпка са потенциален извор на опасност. Това е и същността на медицинското състояние Синдром на Портной: похотливи и дори перверзни фантазии, непрекъснато парирани от чувство за срам и самоналожени морални граници.

Неслучайно цялата книга е един монолог. Една изповед пред психоаналитика на Алекс Портной. Едиповите комплекси, либидото, сънищата,вината, страхът от кастрация са все теми, от които книгата изобилства и са били особено интересни през 60те. Съчетани със сексуалната революция и еврейското потекло на самия Фройд (още една връзка между сексуалността и еврейското наследство на Портной), тези съставки се превръщат в печеливша формула за Филип Рот и правят от омана истинска сензация за времето си. Дидактическите, политически и философски интереси на Рот се редуват с безкрайно вулгарни, ярки и направо неприлични думи и ситуации, които той описва без всякаква свян. Темите в книгата, които дори сега повдигат веждите на читателя (а  през 60те са били просто немислими) напомнят с цинизма си на Буковски, но добавят много повече пластове над натуралистичните описания на фантазии и случки от живота на главния герой .

Портной е самокритичен и самоироничен до безобразност- на моменти не си сигурен доколко отрицанието на еврейската му същност е критика на Другите евреи и доколко- безпощадно самобичуване за всеки стереотип, на който сам  отговаря. Филип Рот може да бъде страшно груб в езика си на моменти – представям си колко феминистки са минавали на командно дищане от начина, по който говори за приятелката му Мери Джейн-  простовата красавица от Южните Щати и Мис Америка на невротичната драма, която се нарича Маймуната, защото обича банани…(сещате се ;)). Има обаче няколко момента в книгата, на които съм избухвала в неконтролируем смях. Не я четете заради обещанието за комични моменти обаче- не мисля, че това е развлекателно комедийно четиво. Ако започнете Синдромът Портной  с такава нагласа, няма да ви се получи. Хуморът на Рот е ужасно саркастичен, но не може да мине за нещо лековато и развлекателно.

Единственият сериозен проблем, който имах с книгата, обаче, беще  кошмарното ново издание. Голям почитател съм на Colibri: някои от най-любимите ми книги и автори присъстват в техния каталог, но истината е, че тази партида от книги трябва да бъде изтеглена от търговската мрежа. Доста нови книги излизат с печатни грешки, тук обаче не говорим за 5-6 дразнещи пропуска, а за десетки грешки из цялата книга! Дори да приемем, че  преводачката нарочно е изписала няколко пъти  леЗбийка, за да предаде неграмотността на героинята Мери Джейн, много други думи са видимо сгрешени. Говоря за грешки като дадиопредаване, вместо радиопредаване; гоже вместо може, свини вместо свине, туби вместо губи и буквално десетки такива ужасни пропуски. Да не говорим за липсващите запетайки. Да не говорим за няколкото пъти, в които вместо (прибирам се) вкъщи пише (прибирам се) в къщи. 

Дори като превод има потресаващи неща: хайде да кажем, че Пукипси нe e толкова известен град, но да стане чак: Пафкипси?

-или думата box, която означава вагина, но е преведена  много пъти като кутия. Така де, кой на български казва “Ще й вляза в кутията”?

-Pumpkin е  умалително, което двойките използват с милото значение на Тиквичке. В книгата е преведено като Тиквата- “моето гадже Тиквата“…

– Пържола/стек е просто предадено като стейк…

– What’s eating you? (какво те гложди. какво те тормози) е преведено директно: Какво те яде?

И много, много други. Надявам се да съм попаднала на някакво лимитрано копие от сгрешена (и вече изтеглена) серия, защото обичам това издателство и досега не съм имала такава случка с техни книги. В Синдромът обаче има цели страници, които съдържат по 3-4 и повече грешки, което значително пречи на четенето и възприемането на романа. Особено като говорим за едно от емблематичните американски заглавия на ХХ век.

Филип Рот е задължителен сблъсък с литературата, колкото и омразен да е на моменти с нецензурния си език. Причинете си го в добро издание, каквото има например (пак от Colibri ) на Възмущение.

Издателство: Colibri

Цена: 15.00