Напълно изгубили себе си

Beside ourselves

Има книги с притегателна сила, които неочаквано те привличат към себе си. Дали е корицата, заглавието или нещо друго, но посягаш инстинктивно към тях в книжарницата и ти става интересно какво се крие зад корицата, още преди да се зачетеш в краткото описание на гърба.

Посегнах към наградения с Pen/Falkner роман на Крън Джой Фаулър, така и както заторих последната му страница: с любопитство, колебание и смътна меланхолия. Книгата ме изненада с доста повече хумор, отколкото навява заглавието й на български. Английският вариант We are all completely beside ourselves някак си има много повече нюанси- по-малко самотни, повече диви, по-раздвоени.

Роузмари започва историята си от средата. Брат й Лоуел е напуснал семейството преди години, а за сестра й Фърн знаем само че е изчезнала. Срещата на Роузмари с нейното неочаквано диво алтер его – къдрокосия ораган Харлоу- отключва серия от спомени. За Фърн, за дивото детство и притихналото юношество. Какво се е случило по пътя към средата на тази история? Кои сме ние и колко от  спомените ни са истинската ни история? Какво премълчаваме и се опитваме да скрием от самите себе си, докато щурата ни нова приятелка краде антикварни вентрилоквистки кукли, а ние се справяме с проблемите на отчуждението и израстването?

Дори не подозирате какво е станало с Фърн, уверявам ви. Фаулър си играе умело с читателите: връща историята назад, после напред, после дава хапка от средата. Романът на места е неочаквано забавен и ироничен, на други е задушливо меланхоличен, на трети: отрезвяващо педантичен с научния си поглед към човешката психология.

Интригуващ и трудно-определим, “Напълно изгубили себе си” създава специфична собствена атмосфера, която обърква сериозно предварителните ни нагласи и дори емпатията ни. Не е лесно да се идентифицираш с чувствата на Роузмари след като разбереш повече за Фърн, но може би именно това е целта: сам да усетиш чувството на отчуждение и объркване, което тя изпитва.

Имаше някои мисли и параграфи, които ме удивиха с точността, с която дисектират някои от собтвените ми мисли. Имаше и неща, които са ми напълно чужди. Романът е смесица от push and pull. Oт художествена литература и психологическа дисекция, която трудно може да те остави безразличен.

Издателство: СофтПрес

Цена: 17.00