Между Нирвана и Самсара

Винаги съм обичала разкази за пътувания и експедиции. За реални приключения, които са не по-малко интересни от тези в художествената литература. Поради тази причина изключително много обичам да чета пътеписи и (съ)преживявам чужди приключения. Още по-интересно е, обаче ако пътуващият е сънародник.

Издателство Вакон от доста време подбират популярни световни автори, които са пътували (и тичали) къде ли не, но особено се радвам, че искат да издават и български автори и го правят по един доста впечатляващ начин. Исках да прочета Между Нирвана и Самсара на Атанс Куцев по ред причини: защото от малка се интересувам много от Изтока; защото Непал и Индия в частност са ми изключително интересни и защото наскоро пътувах заедно с Наско в Азия и ми беше интересно доколко впечатленията ми оттам са близки с атмосферата, културата и особеносттите на други кътчета от този пъстър континент.

Ще напиша какво действително ме грабна, защото посегнах към книгата като читател, който се интересува от темата, не като познат, който иска да напише нещо положително. Това е дебют за автора и като първа издадена книга впечатлява с лекотата и увлекателното поднасяне на преживяванията на двама младежи, сблъскващи се за пръв път с непознатата и обаятелна Азия. С всичката й красота, колорит и нескончаеми абсурди. Ако никога не сте пътували из Азия, със сигурност ще попиете с интерес всяко налко премеждие. Ако обаче сте опитен пътешественик и познавате добре Непал и Индия, това няма да е най-подходящото четиво за вас.

Изданието е наистина направено с много вкус и освен пътеписа за Непал и Индия, в книгата са включени и част от впечатляващите фотографии от пътуването. Хубав матов ламинат и прекрасно оформление допринасят допълнително за приятното съприкосновнение преди и по време на четене.

Между редовете ще откриете както униерсално полезни съвети за пътуване в Непал и Индия, така и забавни лични преживявания. Ще поседите на гърба на слон. Ще видите и красота, и мизерия. Ще станете съпричастни с приятни изживявания и недотам приятни проблеми. Ще надникнете в живота на млади будистки монаси, ще се научите да се пазарите и ще се замислите колко по-простичък може да бъде животът.

Единственото, което ми липсваше бяха Индия и Непал извън backpacking маршрута и препоръчаните от Lonely planet места. Липсваше ми разговорът с местните, погледът по-надълбоко зад проблемите и живота на хората там. Приключението се случва предимно рамо до рамо с чужденци. С Другите, през чиито поглед Изтокът си остава далечен, странен и чужд и не можем наистина да вникнем отвъд тази му “различност”.

Вглеждането в себе си, присъщо на пътуващия се сблъсква с вглеждането на света наоколо и с разбирането колко радикално различно могат да живеят хората. Цитатът от долната картинка може и да звучи познато – като нещо, което вече сте чували. Но от личен опит мога да потвърдя, че именно това са мислите, които нахлуват в съзнанието ти, когато видиш в колко крайна бедност могат да живеят хората и все пак да намират поводи за усмивка и радост.

Трябва да се радваме на малките неща. И да четем.

atanas kutsev Снимка: Атанас Куцев