Вечерята

Het diner

Посегнах към библиотеката преди да тръгнем на път. Исках най-накрая да прочета Вечерята на Херман Кох, която от известно време чака на рафта с предстоящи заглавия вкъщи. Подсъзнанието изпреварва съзнателните ни избори: оказа се, че в просъница сутринта съм избрала “най-превежданата холандска книга” именно за пътуване в Холандия. Стана ми още по-интересно: доколко ще успея да надникна зад спокойната северна фасада на хората с този пътеводител към малко обсъжданите недъзи на едно общество, често давано за пример?

Нещата не са толкова прости обаче. Вечерята е от онези книги, от които си мислиш, че знаеш точно какво да очакваш, докато не осъзнаеш колко умело са успели да те изиграят. Привидно историята е простичка: разказвачът Паул Ломан и съпругата му трябва да отидат на вечеря с брат му Серж (многообещаваш кандидат за премиерския пост в Холандия) и неговата съпруга. Поводът не е светско събитие или буржоазна прищевка: децата на двете двойки са се забъркали в ситуация, за която никой не смее да заговори директно.

Още преди вечерното фиаско да започне научаваме за претенциозната маска на висшата класа, която Серж се опитва да наложи над произхода си на човек от средната класа. Резервацията в скъпи ресторанти отнема месеци на “простосмъртните”, но Серж просто трябва да се обади за тази вечер и управителят вече е в краката му.  Следват неловки паузи и един малък съвременен панаир на суетата, в който разказвачът непрестанно руши перфектната фасада на брат си и висшето холандско общество.

Дали на Паул може да се има доверие обаче? В началото неговата жлъч е забавна и отрезвяваща. Казваш си: “Колкот хубаво е, че има искрени хора, които не се впечатляват от обществените клишата какво трябва да мислят и как да се държат”. В един момент, обаче, балансът започва да се губи и започваш да се чудиш: не е ли тази жлъч прекалена? Какво се случва? Безкористна критика ли е това или психологическа проекция на собтсвените неуспехи в живота на брата в сянка?

Романът на доста моменти течеше като филм в съзнанието ми: изпълнен с трагикомични сцени, криещи истинските проблеми диалози и бавно водещ към “слона” по средата на стаята, за който всички избягват да говорят. Не се изненадах, когато видях, че Вечерята има холандска филмова адаптация и се играе на театралната сцена – определено има драматургичен заряд.

hetdiner

Главната тема се отлага сравнително дълго…Авторът я отбягва така, както и персонажите на вечерята: като затишие преди гръмотевична буря. Може ли израстването в добро семейство да роди престъпник? Парите разглезват ли до степен да не можеш да различиш добро и зло? Или не става дума за обикновено разглезване, а за нещо много по-сериозно? Склонността към насилие вродена ли е или придобита? Какви са моралните и етични граници, които трябва да бъдат възпитани?

Въпросите, които Кох задава не са нищо ново, но най-хубавото е, че той така и не им отговаря. Моралната поука е оставена за читателя чрез разгръщането на историята от първо лице – не от кого да е, а от известната в литературата фигура на “ненадеждания разказвач”. Свикнали сме да имаме пълно доверие за достоверността на историята, ако тя е разказана от първо лице. Така ли е наистина? Може ли докато брои клечките в чуждите очи, Паул да види гредата в своето?

Ако се чувствате все по-объркани към края на книгата значи тя успява в главната си задача: да покаже, че истинската заплаха за обществото не са фигурите, към които всички се изкушават да посочат с пръст, а привидно обикновените хора, които си затварят очите за недопустимостта на собствените си действия. Хората, които заливат с критика целия свят, но са толкова убедени в правотата си, че не се замислят дори за секунда дали тя е нормална. Хората, които бездействат, когато трябва да ударят с юмрук по масата. И които удрят с юмрук тогава, когато трябва да замълчат и погледнат към себе си.

Издателство: Colibri

Цена: 15.00