Често хората притежават, нещо което може да се нарече “илюзорна рационалност”- сляпо убеждение, че мненията им са лишени от субективни и емоционални краси и са напълно базирани на факти и рационални решения. Дори поддръжниците на науката и критичното мислене могат да изпаднат в този капан, ако останат напълно безкритични към слабите страни и пропуските на самата наука.
Когато за първи път видях заглавието Brainwashed: The seductive appeal of mindless neuroscience автоматичната ми реакция беше на отрицание и раздразнение. Често срещан феномен е срещу научните обяснения за човешкото поведение и когнитивни процеси да надигат глас хора, които нито имат подготовка в областта на точните науки, нито разбират това, което критикуват. Като автора на The Science Delusion, който критикува работата на еволюционни биолози и невроучени, докато самият той има опит само в областта на английската филология. Някак си несериозно е.
Brainwashed обаче е различна книга. Авторите не критикуват научното познание. Напротив: Сали Сейтъл и Скот О.Лилиенфелд признават ключовата роля на невронауката за разбиране на начина, по който функционира човешкият мозък, както и огромния потенциал за развитие и предизвикателствата пред тази област.
Като клинични психолози с дългогодишен опит и солидни познания зад гърба си (включително практическа работа с технологиите за визуализране на мозъчната дейност (fMRI, EEG, PET) още от 80те), авторите на Brainwashed предоставят на читателя една наистина балансирана, много добре аргументирана и интелигентно написана критика. Истинското промиване на мозъка за тях не е самата невронаука, а манията по превръщането й в панацея, съпътсвано от потресаващо погрешни медийни интерпретации на научни изследвания; зле кпонструирани проучвания; прибързани изводи, reverse inference и манипулативни корпоративни продукти, които се опитват да печелят на гърба на псевдонаучни изследвания, които използват “невро” етикет за всичко, тъй като им носи мигновен престиж и шансове за финансиране.
Сейтъл преподава в Yale University School of Medicine, а Лилиенфелд е професор в Emory University и автор за Popular Psychology. Езикът на книгата е достъпен за широката публика и обясненията са достатъчно подробни, ясни и структурирани, за да разберете фактологията и без да имате научна степен по невронаука. Същевременно аргументацията е от високо качество– с много факти, имена и конкретни казуси, за които сами можете да потърсите допълнителни детайли.
Книгата е малка, но информативна – за по-малко от 200 страници няма как да се задълбае в големи детайли, но така или иначе целта е концептуална, а не образователна. Авторите искат да изложат на показ лошите пример в областта на науката и да обяснят логическите, научни, практически, маркетингови, психологически и морални причини да бъде изобличена Псевдоневронауката.
Глава по глава се засягат най-съществените теми: Проблемите с методологията при проучвания и как те изкривяват резултатите от експериментите; ролята на медиите като криво огледало за това, което невронауката представлява; проблемите при идентифициране на лъжи при разследвания и сериозните юридически предизвикателства за допускането на “невро” доказателства за вина в съда. Най-сериозни проблеми, обаче, създава невероятният бум на невромаркетинг компании, лесни формули за невропродажби и псевдоуниверсални изводи за консуматорското поведение, които нямат стабилна научна основа, но вече са станали бизнес модел за безброй алчни за лесна печалба компании.
Накратко: качествена книга, която поставя много важни въпроси за развитието на (невро)науката и отражението му върху ключови житейски сфери.
_________________________
Издателство: Basic Books (все още няма българско издание)
Цена: Може да се намери за $10.90 в Amazon (или безплатно при 30-дневен пробен абонамент за Audible: услугата за аудио книги на Amazon)
Аргументация и съдържание: 9/10
Ловци на книги 