Студено ястие

2110806564

Криминалните романи са един от най-благодатните, но и най-подценяваните жанрове. Прекрачването на линията между добро и зло, законно и престъпно, правилно и грешно съдържа в себе си много голям драматичен потенциал, но и лесно може да бъде преекслоатирано. Справка: безбройните безлични криминални сериали от рода на “Местопрестъплението (Където и да е)” и съответните им книжни копия.

Трябва да призная, че хващайки “Студено ястие” бях заинтригувана, но и малко скептична. Подходът на автора Крейг Джонсън, обаче, се оказа приятна изненада с неочаквано положителни нотки. Романът е първа книга от поредицата за разследванията на Уолт Лонгмайър- шериф на края на света. Или по точно- окръг Абсарока, щата Уайоминг. За всяка криминална книга е нужен един отправен труп, който да насочи историята и в случая той не е жертва, а насилиник. Както казва шерифът, кръгът на запозодзрените обхваща горе долу целият окръг, а убитият само преди няколко години е бил участник в ужасно групово изнасилване на младо индианско момиче с умствени увреждания.

Малък град, местна полиция- мислите си, че знаете точно какви клиширани персонажи ще се появят, но не е така. Джонсън успява да придаде топлота и колорит на персонажите си и да погледне от нова гледна точка привидно познати схеми на повествование. Лично за мен разследването на престъплението остана на заден план: постоянно нахлуващите спомени от миналото и тежкия съдебен процес те карат едва ли не да застанеш на страната на убиеца.

Културата на коренното американско население ми е изключително интересна още откакто бях дете, затова винаги чета с особено любопитство истории, които включват поглед към традициите и съвременния им начин на живот. Много забавни и интригуващи са самият Шериф Лонгмайър и хората от обркръжението му- хапливи, непокорни, саркастични, топли в привидното отчуждение или скрити зад болезнени маски. Макар да липсваше необичайният и мистичен елемент на Туин Пийкс и да нямаше загадка от класата на “Кой уби Лора Палмър?”, книгата малко ми напомни за това как второстепенните персонажи и малките им лични странности са спасителната нишка извън клишето, която задържа вниманието ти и предоставя качествено забавление, без да се взима прекалено насериозно. Пък и сега разбирам защо “совите не са това, което бяха”, понеже един от любопитните индиански факти в книгата е класификацията на различни птици според това какво символизират в индианската митология. Така де- не е особена изненада, че бухълите и совите са предвестници на смъртта.

tumblr_nt9r7lMPDM1rmzgbmo1_1280

Друга положителна черта е, че Крейг Джонсън очевидно не е почитател на пластмасовите холивудски продукции и книгата е пълна с препратки към по-малко известни автори на криминални романи и уестърни, както и някои класически европейски писатели, чиито имена звучат освежаващо различно от устата на шериф-каубой насред американския северозапад. Интересът на автора към историята на Дивия Запад дори му печели наградата на историческата асоциация на родния му щат за романа “Death without company”.

“Студено ястие” е качествена развлекателна литература, която е перфектен летен избор за четиво на плажа: с достатъчно чувство за хумор, за да тушира тягостния ефект от нелеките теми, които засяга. Крейг Джонсън предлага един различен поглед към една страна на Америка, която умореният от ТВ клишета европейски зрител всъщност доста малко познава.

Издателство: Авлига

Цена: 18.00

Предимства: колортини персонажи и диалози наситени със сарказъм и неочаквано приятно чувство за хумор; разнообразно повествование и занимателни факти за американските индианци