Невромантик/Neuromancer

neuromancer

The sky above the port was the color of television, tuned to a dead channel

Bang! Има книги, които уцелват право в целта още с първото си изречение, и дебютният роман на Уилям Гибсън от 1984 e сред тях. Neuromancer e жанрополагащ роман за научната фантастика. Макар понякога да споменават Филип Дик за основоположник на киберпънка, това просто не е така. Дик безспорно е гении, предрекъл с плашеща точност много неща, както и един от най-любимите ми автори, но той умира през 1982, а фокусът върху новите компютърни технологии и предвкусването на революцията, която ще представлява Интернет, тепърва започва да се завихря в началото на 80те.

Преди това дори най-големите имена в областта на научната фантастика третират компютрите като тромави гигантски машини и дори роботите (противно на очакванията) се считат за нещо напълно отделно и технологията, която контролира интелекта им е свързана със самостоятелно действащ “позитронен мозък” (по Азимов), не компютърен чип в съвременния му вид. Това е лесно за обяснение: масовото производство и потребление на “микро” компютри (по това време “микро” означава, че компютърът просто вече не заема половин стая) започва около 1977 и преди това дори най-големите визионери не могат да предположат до какъв скок в развитието на технологиите ще доведе това.

Но да се върнем към Neuromancer: главният герой Хенри Кейс е бил един от най-добрите хакери за времето си, докато погрешен ход не го запраща на дъното на дистопичния мегаполис, който обитава. Възможност да започне отначало- с много пари и изчистено досие го сблъсква с редица технологични предизвикателства за уменията му и сюжетни промени, които няма да издавам. Мрачна, изпъстрена с неонови светлини и нови технологии атмосфера, хапливи диалози, интригуващо действие и някои меко казано горещи сцени допълват останалото от картинката.

Гибсън е първият, който добива огромна попуярност с необичайния си стил на писане и хипнотизиращите въображението теории за потенциала и заплахите на новото технологично чудо. Toй въвежда израза “киберпространство”.

“Cyberspace. A consensual hallucination experienced daily by billions of legitimate operators, in every nation, by children being taught mathematical concepts… A graphic representation of data abstracted from banks of every computer in the human system. Unthinkable complexity. Lines of light ranged in the nonspace of the mind, clusters and constellations of data. Like city lights, receding…”

Той предрича и възхода на азиатските държави в технологично (съответно- икономическо) отношение и в декадентското бъдеще на света езикът е изпъстрен с японски фрази и азиатска култура. Горе долу по същото време и Ридли Скот екранизира “Беглец по острието” на Дик с огромни небостъргачи и билбордове с китайски и японски образи и думи: ако обичате Blade runner, то местата из, които ще се “разходите” докато четете Neuromancer, ще бъдат като едно любимо завръщане в бъдещето.

“Night City was like a deranged experiment in social Dar-
winism, designed by a bored researcher who kept one thumb
permanently on the fast-forward button.”

tumblr_molovkLT3N1rm3jk4o1_500

Някои критици да наричат Гибсън с презрителното определение “Поет от канавката” заради фокуса му върху аутсайдерите, невписващите се в обществото и престъпниците, които населяват трилогията Neuromancer/Count Zero/Mona Lisa Overdrive. Според мен обаче този избор е едно от нещата, които го превръщат в предвестник на много неща от модерната поп-култура и автор, който впечатлява мнозина, които се интересуват от историята на технологиите и това ролята на научната фантастика като огледало за епохата, в която е създадена. Гибсън не се интересува от собствениците на огромни корпорации и от класическите герои- в неговите книги малкият човек е способен да направи големи неща (неслучайно получавам Flashbacks от страхотния сериал Mr. Robot докато пиша тази рецензия).

Rain woke him, a slow drizzle, his feet tangled in coils

of discarded fiberoptics. The arcade’s sea of sound

washed over him, receded, returned.

Искрено ви препоръчвам да прочетете Гибсън в оригинал, той е един от онези автори, които така умело се заиграват с езика, жаргона, ритъма и измислените думи, че част от удоволствието да го четеш е да се докоснеш до неповторимия му стил.

Издателство: няма нови издания на български, има един неособено добър превод достъпен онлайн, но не е за препоръчване
Цена: 15.00 лв при поръчка през любимата книжарница за чуждестранна литература Elephant Bookstore; около $8 за потребителите на Kindle

Предимство: научнофантастична киберпънк класика

Advertisements